За блога

Здравейте и добре дошли!

Аз съм археолог и преподавател в катедрата по археология на СУ "Св. Климент Охридски", и създадох този блог, за да пиша за нещата, които ме интересуват както в професионалното ми поприще, така и в битността ми на ζῷον πολιτικόν, на "обществено животно" според дефиницията на Аристотел.

Не претендирам да съм "блогър". Не живея от и за писането на този блог. За мен той е просто инструмент, чрез който да достигна до сърцата и умовете както на собствените си студенти, така и тези на по-широка аудитория.

С течение на времето установих, че разказаното в неформална обстановка често има по-голям ефект от преподаденото в аудитория. Освен това времето никога не стига, за да кажеш на студентите си всичко, което искаш. Verba volant, scripta manent - стара мъдрост, която е трижди по-актуална днес, когато всички бавно и неусетно свикнаха да общуват най-вече писмено и "в мрежата".

От друга страна далеч не само студентите по археология и история се интересуват от миналото на българската земя. Тъкмо обратното - ние сме сред народите, които (за добро или за зло) са във висша степен ако не втренчени във, то най-малкото силно заинтригувани от миналото си. И виртуалното пространство - съобразно принципа на търсенето и предлагането - като че ли отговаря на тези потребности. "Мрежата" е пълна със всевъзможна информация. Сайтове, блогове и форуми, посветени на миналото (ни), се радват на небивал интерес и все по-нарастваща популярност. Научно-популярните предавания в електронните медии събират значителна аудитория, вестниците са пълни с информация за нови археологически открития, страстта по културния туризъм обхваща все по-широки слоеве от населението.

При все това дори бегъл поглед към този пълноводен информационен поток показва, че много често качеството на поднасяната информация е на много ниско равнище. Една от причините за това е, че - с малки изключения - го няма гласът на професионалистите, а умовете и сърцата на хората се владеят от трибуни - било "институционализирани", било "любители" - с афинитет към сензацията, а нерядко и фалшификацията. Широката публика се възприема като жадна за сензации, обсебена от страстта към "хляб и зрелища" тълпа, готова да преглътне всичко, което й се поднесе, и която - най-вече - не заслужава нищо повече. Наред с това изопаченото, фалшифицирано минало винаги обслужва конюнктурни интереси. "Праведната" (както се възприема от мнозина) борба на онлайн-гурутата и медийните херои с каноните и фалшификациите, формулирани в близкото ни минало, най-често не е борба за истината, а за създаване на нова, обслужваща специфичните потребности на днешния ден, не по-малко фалшива реалност. Без да осъзнаваме, биваме извадени от лоното на една парадигма, за да бъдем вкарани в нова такава.

Виновни ли са "професионалистите" за всичко това? Да, определено. От една страна част от "производителите на (нови) митове" са "професионалисти". При някои от тях лесно се забелязват користни мотиви, други просто искат да са интересни (каквито и да са причините за това). От друга страна има огромен брой добросъвестни учени, които виждат ставащото около тях, възмущават се - било насаме със себе си, било в тясна колегиална обстановка - и махват с ръка, защото "не им се занимава" с опровергаване на глупотевини, или пък защото "не им е работа", защото "истинската наука" се прави заради "самата наука". Това, впрочем, е и прекият път към създаване на образа на "вехтия учен", който седи сред прашасалите си книги (или пожълтелите лекции) като пазител на вече отдавна формулирано и статично познание. Това е и най-добрият начин да бъде скрит от хората кипящият в науката живот, водещ до всекидневно разждане на нови идеи и свързаните с тях дискусии. Именно затова не "хората" са виновни за изкривената си представа за "учените". Последните са нейните същински родители благодарение на собствената си пасивност и дистанцираност.

Аз виждам нещата другояче. Науката се прави заради "хората" (в крайна сметка тъкмо те я финансират с данъците си!). От друга страна "хората" са достатъчно интелигентни, за да могат да разберат какво имат да им кажат техните "учени глави", стига последните да решат да споделят на разбираем език за какво иде реч. Макар днес "чистата наука" вече да не е затворена зад стените на (достъпни или не чак толкова) библиотеки, а благодарение на портали като academia.edu е на един клик разстояние за всеки жител на планетата, непосредственото общуване между "учени" и "масова публика" е от изключително значение. То не може да се свежда само до посредничеството на учебниците за началното и средното училище, които - особено в хуманитаристиката - са призвани да внушават и да възпитават, но не и да разкрият пред хората цялото богатство от (нерядко противостоящи си) идеи, които движат науката напред.

В списването на блога ще се водя от следните принципи: бъди верен на изворовата база, не робувай на авторитети, споделяй знанията си и не подценявай (интелекта на) публиката си, както и от дълбокото си убеждение, че миналото е достатъчно интересно и занимателно само по себе си, без да има нужда да си го измисляме.

Основната "сюжетна линия", която (ще) може да се проследи като тънка червена нишка във всичко, писано тук, е онагледяване и изследване на проблема за взаимодействието между миналото и настоящето. До каква степен позволяваме на миналото си да въздейства на настоящето ни, както и обратното - как настоящето ни конструира и моделира миналото с оглед на съвременните ни конюнктурни нужди?

Ще се забавлявам със и ще разобличавам съзнателни или несъзнателни "научни" и псевдонаучни сензации и фалшификации, ще предлагам нов, по-различен поглед (или пък ще припомням "добре забравени" алтернативни идеи) към общоизвестни, азбучни "истини" и "факти" от миналото ни, които могат да се прочетат във всяка школска читанка, ще представям и коментирам новости от света на археологията и историята (изложби, книги, интересни нови открития), ще разказвам за слабо известни на широката публика аспекти от нашето минало, както и за слабо познати паметници, които са - незаслужено! - извън центъра на общественото внимание.

Тъй като тясната ми специалност е археология на късната античност и средновековието, статиите тук ще са посветени най-вече на онова великолепно хилядолетие в историята на Стария свят, чието начало и чийто край са маркирани съответно от по един Константин - император Константин I (Велики), основал на 11 май 330 г. нова императорска резиденция на мястото на древния Византион, и император Константин XI Драгаш Палеолог, загинал на 29 май 1453 г. с меч в ръка, защитавайки своя роден град и същевременно столица от войските на Мехмед II Фатих.

Приятно четене и коментиране! Чувствайте се като у дома си!

Отказ от отговорност: Всичко написано в този блог по никакъв начин не ангажира институцията, която представлявам, моето семейство, моите колеги, приятели, съседи и домашни любимци.