Отвъддунавска България. Част 2б: Крум и Карл Велики


(продължение от предишната част)

България при хановете Крум и Омуртаг според История на България, том 2, София, 1981 г.

На 4-ти декември 883 г. в манастира Санкт Гален в днешна Швейцария цари оживление. Поводът е специален - на връщане от Италия Карл III (Дебелият), франкски крал и римски император, ще отседне тук за три дни. Монасите оказват подобаващо внимание на своя владетел, той отвръща със същото на тяхната общност. Посещението му е важно събитие и своеобразен връх в ранната история на манастира. По време на празничните пиршества не веднъж и дваж става дума за славните дела на прадядото на императора - Карл Велики.

Особено се отличава с остроумните си анекдоти и красивите си стихове един заекващ монах, Ноткер. По поръка на впечатления Карл той се заема да опише в книга знайното - действително и/или обвеяно в саги и легенди - за славния му предшественик. В следващите няколко години Пелтекът, както сам се нарича, ще работи над една от най-интересните повествователни книги на западното средновековие - Gesta Karoli Magni (Делата на Карл Велики), съхранила и предала на идните поколения Легендата за Карл, която ще бъде разказвана и доукрасявана в стотици текстове в следните няколко века.

В съчинението на Ноткер, наред с всичко останало, се съдържат и сведения за войните на Карл Велики с аварите, а покрай тях и с българи(те). Монахът от Санкт Гален разказва за това как императорът "изтребил и потомството, и името" на аварите, а "целия славянски и български род" сравнил със земята. Това сведение на Ноткер не съдържа преки указания за време и пространство. Може само да се предполага, че въпросните събития са се разиграли по време на "аварските войни" на Карл през 90-те години на VIII в. Интересна е мотивацията на Карл за тези военни действия. Ноткер твърди, че аварите и българите "не позволявали по суша да се пътува за Гърция". Погледната през призмата на това сведение, войната на Карл е война за контрол върху пътя покрай Дунав и Морава от Западна и Средна Европа към Византия. Според Ноткер Карл оставил на мира българите, след като се разправил с аварите, защото те вече "не му изглеждали никак опасни за франкското кралство". Пасажите у Ноткер не идват да подкрепят по никакъв начин идеята за Отвъддунавска България (най-малкото заради липсата на каквито и да било пространствени маркери в тях), но са интересни със своята многопластовост и идват да ни подскажат защо регионът на Среден Дунав ще е арена на военни конфликти и дипломатически совалки в следващите няколко десетилетия.

Далеч повече подробности за конфликтите по Среден Дунав и за франкската експанзия в този регион около 800 г. сл. Хр. се съдържат във хвалебствената биография на Карл Велики, написана от един от най-образованите негови съвременници, Айнхард, някъде във втората четвърт на IX в. Основният театър на военните действия между франки и авари според Айнхард е Панония. Тя се споменава и сред областите, присъединени от франките след разгрома на аварския хаганат. В тази връзка изключително важно е да разберем същността на географските понятия, с които работи Айнхард. Според него към империята на Карл са прибавени "двете Панонии и лежащата на другия бряг на Дунава Дакия". Кои са тези "две Панонии" и какво следва да се разбира под "на другия бряг на Дунава"?

Когато четем внимателно Айнхард, виждаме, че той описва познатия си свят двояко - от една страна с древни (най-вече римски) понятия, от друга страна с такива, които отразяват съвременна нему реалност, т. е. променена в сравнение с римския свят етногеографска обстановка на континента. Свидетелства за второто са, например, не-римски понятия като Саксония, Гаскония и др.. Гаскония (Wasconia), впрочем, е сред малкото примери, в които Айнхард "модернизира" географията на земите на някогашната римска империя. В обичайния случай той описва последните с помощта на старинен римски понятиен апарат. Такъв е случаят и с имената Панония и Дакия. Въпросът в случая е как разбира той тези термини - дали в "ранноримски" (например Траянов) или "късноримски" (например Диоклецианово-Константинов") смисъл.

В I в. сл. Хр. римляните учредяват нова провинция по Среден Дунав - Панония. При Траян тя е разделена на две части - Горна Панония (Pannonia Superior) и Долна Панония (Pannonia Inferior). Това деление се запазва в сила около три века, след което земите на някогашната Панония са разделени на четири: Първа Панония (Pannonia Prima), Втора Панония (Pannonia Secunda), Панония Валерия (Pannonia Valeria) и Панония Савия (Pannonia Savia). Това деление се запазва чак до цялостната дезинтеграция на римската власт в този регион и до отпадането му от състава на Римската империя.

"Ранноримска" Панония

"Траянова Панония"

"Диоклецианово-Константинова" Панония

В началото на II в. сл. Хр., след успешните си кампании срещу даките, Траян създава отвуддунавската провинция Дакия. Тя съществува в този си вид до 275 г., когато тези земи са опразнени от римска войска и администрация, а император Аврелиан учредява на отсамдунавската римска територия нова провинция Дакия (т. нар. Аврелианова Дакия), която скоро след това бива разделена на две части - Вътрешна или Средиземна Дакия (Dacia Mediterranea) и Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis), което административно деление се запазва до края на късната античност.

"Траянова" Дакия

Късноантичният Диоцез Дакия с "двете Дакии" - провинции Dacia Mediterranea и Dacia Ripensis

Като се има предвид, че Айнхард говори за "двете Панонии", а не за "четирите", може да се допусне, че той говори за Панония в "траяновия", а не в "диоклециановия" смисъл. И ако това не е чак толкова съществено от гледна точка на проблема "отсам-оттатък Дунав", доколкото по време на цялото си повече от шествековно съществуване римска Панония се разполага на юг и запад от Дунав и не прекрачва от другата страна на реката, то това наблюдение донякъде помага да се разбере както има предвид той под "лежащата на другия бряг на Дунава Дакия". Самият Айнхард пише "на север от Дунав" и в такъв смисъл теоретично е възможно за него "на другия бряг" да са южнодунавските земи, т. е. неговата Дакия да е Аврелиановата Дакия. Но ако се приеме, че и в този случай той борави с "траянови" понятия, следва да се допусне, че под "Дакия" той разбира някогашните римски територии на север от реката. В такъв случай ще трябва да констатираме, следвайки Айнхард, че под властта на франките в резултат на кампаниите на Карл попадат както онези части от Карпатския басейн, който са на юг и запад от Дунав, така и земите между Тиса и Карпатите на северния дунавски бряг. Ако пък се приеме, че по една или друга причина Айнхард е визирал Аврелиановата Дакия, то в такъв случай трябва да допуснем франкска власт на юг от Дунав чак до река Вит, която е източната граница на някогашната Крайбрежна Дакия.

Основен елемент в носещата конструкция на "Крумова Отвъддунавска България" в Карпатския басейн са няколко прословути сведения на лексикона Суда, своеобразна византийска енциклопедия, съставена в края на X в. и стъпваща на неизброимо множество (нерядко трудно установими) по-ранни източници. В раздела "Авар(ис)" се споменава, че "българите унищожили напълно и без остатък аварите", а в раздела "Българи" сходна формулировка, "унищожили напълно аварите", се среща още два пъти. Заедно с това в същия раздел се разказва за разговора между Крем (sic!) и аварски пленници, които му разказали за това как моралното разложение подкопало устоите на тяхната власт, в резултат на което той разпоредил на българите да спазват определени правила, известни днес на всеки средношколец като т. нар. Крумови закони. Какви са проблемите, произтичащи от този извор, и може ли той да бъде използван като аргумент в полза на съществуването на "Отвъддунавска България"?

На първо място мястото на въпросния българо-аварски конфликт не се конкретизира в извора. От друга страна самият характер на конфликта и неговите последици са, меко казано, неясни. Формулировката "унищожили напълно", както показа грижливото изследване на Тереза Олайош, се среща нееднократно във византийските извори и се използва като означение на "нанесоха съкрушителна победа", но в никакъв случай не може да се тълкува непременно като "покориха", "завладяха" и т. н. Това, че след въпросното събитие при българите има пленници, които оплакват окаяната своя и на народа си съдба, също не може да говори за покоряване на (части от) Аварския хаганат от страна на българите. Времето, в което се разиграват въпросните събития, също не е ясно. Заради отъждествяването на българина Крем от лексикона Суда с известния от други извори владетел Крум, се счита, че въпросната случка се е разиграла именно по времето на последния.

Въпросните сведения в "Суда" не намират потвърждение в нито един друг извор. Биха могли да се приемат за евентуално чиста монета, ако въпросният паметник бе напълно достоверен във всичките си останали части, но това далеч не е така. Тук не е мястото да се прави пълен анализ на всички грешки и неточности, които се съдържат в него, но най-малкото едно нещо може да ни подскаже, че не трябва да се отнасяме с пълно доверие към онова, което ни разказва той. В същия раздел "Българи", в който се разказва за въпросния българо-аварски конфликт, става дума за Тервел, на когото "Константин, синът на Ираклий", бил данъкоплатец. Ираклий действително има син Константин, който управлява за кратко след смъртта на баща си, но той умира около шест десетилетия преди управлението на Тервел. Дори правнукът на Ираклий, Константин IV Погонат, не е съвременник на Тервел. Е, ако нещо в извора е доказано невярно, имаме ли право - освен ако много не желаем това - да приемаме остатъка за напълно достоверен, още повече, когато не е подкрепен от други източници?

Ако си сложим ръка на сърцето, трябва да признаем, че сведенията на Суда - достоверни или не - с нищо не подкрепят идеята за Отвъддунавска България респ. за покоряването на "източните части на Аварския хаганат" по времето на Крум, както пише в нашите "дебели книги" и в читанките ни. Нещо повече - само няколко години след постулираното унищожаване и покоряване на Аварския хаганат, по време на похода на Никифор I Геник в България през 811 г., за да се справят с византийците българите "наели срещу заплата авари и околните славянски племена", както ни разказва Анонимният Ватикански разказ, писан от очевидец на събитията и участник в похода на Никифор. Въпросната случка по никакъв начин не подкрепя идеята, че Крум и неговите българи само няколко години преди това "напълно унищожили аварите" или пък че са ги превърнали в свои поданици респ. покорили са техните земи. Нещо повече - тъй като Никифор прекарва в България между шест дни и две седмици (според различните извори) въпросните събития поставят въпроса за това къде са позиционирани тези волнонаемни авари, тъй като е немислимо те да са успели да се притекат на помощ на българите, ако обитават Карпатския басейн, а походът на Никифор е насочен към Плиска. Това, обаче, е тема за съвсем различен разговор ...

[Малка скоба: Тъй като целта ми тук е да представя и разгледам наличните писмени сведения, които уж ни говорят в полза на съществуването на Отвъддунавска България по времето на Крум - няма да се спирам на въпроса за археологическата картина на земите между Дунав и Карпатите към края на VIII и началото на IX в., тъй като това само по себе си е тема на отделен и съвсем не кратък разговор. Все пак искам да отбележа, че на левия дунавски бряг, че и в днешна Северозападна България, от това време има серия некрополи, които по своите характеристики се доближават по-скоро до културата на Карпатския басейн, отколкото до тази на днешна Североизточна България. Тъй като не съм любител на смесената аргументация, а и не мисля, че наблюдавани по археологически път явления може и следва да се интерпретират непременно етнически и/или политически, не бих се нагърбил да оборвам идеята за Отвъддунавска България въз основа на наличните археологически данни, макар да не би имало нищо по-лесно от това. Няма проблем лековато - както това често се прави в литературата - да обявя културното сходство за израз на етно-политически отношения и да заявя, че Аварският хаганат (въз основа на археологическите данни) се простира във въпросното време и до пределите на Влашко, че и обхваща Северозападна България на запад от р. Искър. Няма нищо по-лесно от това и да взема на въоръжение трите вала (Ломски, Хайредински и Островски), които от време оно се интерпретират като (първи, Аспарухови) погранични съоръжения срещу аварите и (тъй като са сами по себе си недатирани) да ги разтегля напред във времето поне до Крум. Но няма да направя нищо от това, най-малкото защото смятам, че е методологически твърде некоректно. Освен това, както стана дума, в случая иде реч за гробни находки, а сходствата в отношението към Отвъдното са израз по-скоро на общи религиозни представи на практикуващите ги, отколкото на техни етнически сходства и/или политическо единство. Надявам се, никой не мисли, че българи и византийци са "едно" в етническо и политическо отношение в зрялото средновековие, просто защото погребалните им обичаи са напълно идентични. Край на скобата].

След тази кратка отбивка от основния път мисля, че е време да продължим напред ...

Във вече споменатия в предходния очерк извор Gesta Hungarorum се говори за "великия Кеан, княз на България, прадядо на княз Салан, който покорил земята между Дунав и Тиса чак до рутените и поляците, и заселил там славяни и българи". Само силно пожелателно мислене може да хвърли мост между Крум, Крем от "Суда" и "Кеанус магнус" от Унгарския аноним. Времево Кеан е позициониран след смъртта на Атила (453 г.), каквото и точно да значи това. Това, че Кеан е "прадядо" на Салан, който е (уж) заварен от унгарците при идването им в Карпатския басейн, само по себе си не е указание за относителната времева близост на "прадядо" и "правнук", особено като имаме предвид други ранносредновековни паметници от същия порядък, в това число и родния Именник, според който Авитохол живее 300 години, а наследникът му Ирник - 150.

В интерес на истината именно към времето на управлението на Крум се отнасят първите и последни ясни и категорични сведения за съществуването на "Отвъддунавска България". Въпросът е къде се разполага и какво представлява тя. За какво става дума в случая?

Според някои византийски източници, близки по време на описваните събития, (например т. нар. Scriptor Incertus) след превземането на Адрианопол през 813 г. Крум отвежда значителна част от неговото население и го заселва "в България отвъд Дунава" (εἰς Βολγαρίαν ἐκεῖθεν τοῦ Ἱστρου), без да се уточнява къде точно са заселени тези хора. Това сведение е възпроизведено в не един и два по-късни текста, които не внасят нищо повече към вече известното от най-ранното сведение. Единствено в хрониката на Георги Монах, която е може би най-ранният от по-късния пласт извори, има стесняване на пространството, ако, разбира се, приемем, че авторът се е стремял към по-голяма географска точност, което съвсем не е сигурно. Така или иначе според него заселването е "при реката Дунав" (ἐν τῷ Δανουβίῳ ποταμῳ), т. е., ако следваме строго текста, някъде по крайбрежието на реката или недалеч от него. В интерес на истината по-сетнешната им съдба показва, че Георги Монах не ще да е сбъркал твърде и въпросните люде действително са заселени покрай или недалеч от Дунав.

Около едно поколение след въпросното преселение те успяват да се завърнат по родните си места. Основен и най-ранен източник на сведения в случая е Хрониката на Симеон Магистър и Логотет, съставена около средата на X в., която довежда до 948 г. разказа на по-ранна анонимна хроника, осветляваща събития до 842 г., т. е. до края на управлението на император Теофил. Тъй като интересуващият ни пасаж, доколкото ми е известно, не е превеждан на български, го предавам съгласно руския превод на хрониката:

"По времето на император Теофил в Македония имало стратилат на име Кордил; той имал син на име Варда, доста мъжествен, когото оставил вместо себе си да управлява македонците отвъд река Дунав. Той съставил план и отишъл при Теофил, и той, приемайки го с радост и узнавайки, какво иска, изпратил кораби, за да ги приберат и да ги върнат в Града. Владетел на България бил Владимир, потомък на Крум, баща на Симеон, който управлявал след него. И така тези хора взели решение [преди пристигането на корабите] да идат с жените и децата в Романия. А когато Михаил Българинът се отправил към Солун, те започнали да се прехвърлят с имуществото си. Узнавайки за това, комитът се прехвърлил на отвъдната страна, за да воюва с тях. Тогава македонците, претърпели неуспех, издигнали начело Цандза и Кордил и, завързвайки сражение, убили мнозина, а някои взели в плен. А онези българи, които не успели да се прехвърлят, отишли при угрите и им разказали за всичко, което се случвало с македонците. Дошли и императорските кораби, които да ги приберат и отведат в Града. Тозчас се показали хуни в несметно множество. Те, виждайки ги, завикали през сълзи: "Боже на свети Адриан, помогни ни!" и се приготвили за битка с врага. А тюрките казали: "Дайте ни цялото си имущество и отивайте, където искате". Те не се съгласили и стояли три дни в боен ред, а на четвъртия започнали да се качват на корабите си. Виждайки това, тюрките завързали сражение от петия час до вечерта; и когато този народ се обърнал в бягство, македонците ги прогонили. А на следващия ден, когато искали да тръгват, отново се появили хуните, за да се сражават с тях. Но млад македонец на име Лъв от рода на Гомостите, който след това станал етериарх, и други знатни македонци излезли срещу тях, обърнали ги в бягство, прогонили ги и, връщайки се, се качили на корабите, добрали се до императора и, почетени от него, се върнали в Македония, в своята земя".

Според Симеон Логотет сред завърналите се македонци е и Василий, бъдещият император Василий I Македонец, който е сред отвлечените от Крум жители на Адрианопол. Любопитното е, че официалната биография на Василий, съставена от неговия внук, император Константин VII Багренородни, потвърждава отвличането му, но го връща обратно още в 816 г., при подписването на тридесетгодишния мир между България и Византия при хан Омуртаг. Отдаването на предпочитание на сведенията на Симеон Логотет обичайно се основава на презумпцията, че официалното житие иска да изчисти "петното" от биографията на императора, "петно", дължащо се на обстоятелството, че на практика цялата му младост преминава при българите. Подобно обяснение може и да е легитимно, но така или иначе е само допускане, без да съумее да заличи факта, че в изворите относно ранния живот на Василий има разногласие. То, обаче, вероятно се отнася по-скоро до съдбата на самия Василий, и дори той да е успял да се върне още в 816 г., това само по себе си не означава непременно, че всички отвлечени са сторили същото още тогава. Казано другояче, това разногласие само по себе си не превръща сведението на Симеон Логотет в неистинно.

Цитираният пасаж е изключително интересен и многопластов по отношение на въпросите, които повдига - като започнем от хронологията на описваните събития, минем през обърканата последователност на българските владетели, спрем се на въпроса за това колко Македонии има едновременно на Балканите по онова време и къде точно са те, и се стигне до мястото на описваните събития. По своеобразен начин той фокусира в себе си редица особености на средновековната византийска историография; достатъчно е само да обърнем внимание на това, че една и съща група хора носи три различни означения (угри, хуни и тюрки) в три съседни изречения. Но нека се съсредоточим върху значението му в дискусията за Крумова Отвъддунавска България.

Той има отношение към нея дотолкова, доколкото в литературата цари съгласие, че описваните тук македонци са онези жители на Адрианопол (средище на учредената около 800 г. византийската тема Македония, която заема северните и западните предели на някогашна римска Тракия), които Крум преселва отвъд Дунав през 813 г. Епизодът обичайно се датира в 836 или 837 г., като това се основава най-вече на данните за възрастта на бъдещия император Василий I, който в момента на обратното преселение ще да е бил 25 годишен, а когато е отвлечен с родителите си от Крум, е бил невръстно дете.

Това, което веднага се набива на очи, е фактът, че тези хора са заселени като компактна, при това въоръжена общност, която има елит и управители, излъчени от нейната собствена среда. Другото, което няма как да не направи впечатление, е това, че когато българската администрация и армия научават за плановете им и правят опит да ги предотвратят, на българите се налага да прекосят реката и да отидат на отвъдния й бряг! Нещо повече, невъзможността да се справят с решените да се върнат преселници кара българите да се обърнат за помощ към маджарите, и от този момент насетне българите изчезват от разказа, а маджарите се превръщат в онези фигури, които са призвани да пречат (в крайна сметка неуспешно) на македонците да се приберат по родните си места.

В интерес на истината трудно е да се отдели историческата истина от легендарното в този разказ. Сама по себе си историята представлява топос, който историческата книжнина възпроизвежда многократно във времето и пространството. Изключително близък паралел в сходен контекст представлява разказът в "Чудесата на Св. Димитър Солунски" за отвлечените от аварите ромеи, които са заселени около Сирмиум, смесват се с тамошно население, за да се роди в течение на няколко поколения нов народ, сирмисиани, който обаче не забравя откъде е тръгнал и един ден се отправя обратно начело с назначения му от хагана за управител Кубер, и успява въпреки опитите на аварската войска да го спре. В по-общ план историята възхожда към библейския Изход, с тази разлика, че заселването на евреите в Египет е доброволно, а не насилствено.

Ако въпреки това приемем историята с "македонския Изход" за достоверна, остава да помислим къде са се разиграли въпросните събития. Всичко сочи в полза на това, че сцена на действието е Долен, а не Среден Дунав, и то по-скоро районът в областта на делтата на реката. Указание в тази насока са изпратените в помощ на "отвъддунавските македонци" византийски кораби, които тръгват евентуално от Константинопол, но със сигурност от Черно море и едва ли са преплавали цялата река вкл. с твърде проблематичния за преминаване по онова време пролом на Железни врата, за да транспортират хора, които, както допуска още Енгел в края на XVIII в., са обитавали земите по Тиса.

Друга индикация е прекият ангажимент на маджарите, които във въпросното време са все още далеч от преселението си в Карпатския басейн и са на прага на овладяването на Ателкузу (Етелкьоз) - последната им спирка по пътя на запад към Панонската низина. Тази своеобразна "Месопотамия" (букв. Двуречие) не е локализирана с абсолютна точност, търси се нейде в района на Северозападното Черноморие и нерядко се поставя между Днепър и Днестър, като последната река се разглежда като гранична между земите на (Отвъддунавска) България и маджарските обиталища. Впрочем между Днестър и Дунав има достатъчно други реки (Сирет, Прут), така щото дори общата локализация на Ателкузу в Северозападното Черноморие да е вярна, обвързването му непременно с пространството между Днепър и Днестър далеч не е сигурно, още повече, че сред споменаваните в изворите реки в Ателкузу е и ... Серетос.

Не бих искал да намесвам пряко Ателкузу в дискусията относно Отвъддунавска България по времето на Крум, тъй като маджарското заселване там датира приблизително във времето на описаното "македонско" изселване, т. е. при управленията на Маламир и Пресиян, а от друга страна ми се струва методологически неправилно да противопоставям на нещо с неясно местоположение ("България отвъд Дунав") друго нещо със също толкова неясна локализация (Ателкузу). Ателкузу с времето на маджарската поява там има отношение по-скоро към следващите периоди на постулираната Отвъддунавска България и е едно от нещата, които разклащат устоите на тази грижливо поддържана конструкция.

Във всеки случай, както и останалите коментирани извори преди това, така и историята за бягството на "македонците" не идва да подкрепи по никакъв начин идеята за Крумова Панонска България. От нея става ясно, че по негово време българите (правят опит да) контролират определен участък северно от долното течение на реката вкл. чрез заселването там на население от византийската тема Македония. Контролът над тази земя от страна на собствено българската власт не изглежда да е особено силен, доколкото преселниците се самоуправляват, а при първия им опит да напуснат тези земи българската власт не успява по никакъв начин да им се противопостави. Нещо повече, зоната на нейния ефективен контрол е ясно посочена като разположена на юг от Дунав, който е нужно да бъде пресичан, за да се потушава (неуспешно) бунта на "македонците". В интерес на истината за мен е особено любопитно изречението "А онези българи, които не успели да се прехвърлят [курсивът мой - Ч. К.], отишли при угрите и им разказали за всичко, което се случвало с македонците", но не бих искал да свръхинтерпретирам извора, а и тук не е мястото за това.

Делтата на Дунав (немска карта от 1867 г.)

За да приключа този очерк, бих искал да обърна внимание на проблем, който рядко се взема под внимание при осмислянето на въпросната "България отвъд Дунав". На изток от Исакча (античния Новиодунум) реката започва да се разлива на значително разстояние, а от Тулча насетне се разделя на три ясно разграничени ръкава с бластисти райони между тях, които оформят пространната дунавска делта с внушителната площ от над 4000 кв. км. Не е случайно, че открай време и дълбоко в средновековието именно в Новиодунум е разположена дунавската флота, тъй като по който и от ръкавите да се навлезе от морето в реката, те се събират източно от този град и той контролира пътя нагоре по течението й. От римска и византийска гледна точка "Дунав" в този участък е най-южният от трите ръкава, Св. Георги. Именно на неговия южен бряг са разположени античните и средновековните кастели и градове, които маркират "лимеса", края на цивилизования свят в този му участък. Ето защо делтата северно от ръкава Св. Георги е на практика "отвъд Дунав". Тя, впрочем, не е необитаема - нито днес, нито в миналото. Ето защо бих искал да предупредя, че търсенето на Крумовата отвъддунавска България непременно на север от цялата делта, т. е. на север от днешната румънско-украинска граница, не отговаря непременно на античните и средновековни представи за онова, що е "отвъд Дунав". За изтеглянето на тази Крумова Отвъддунавска България чак до Днестър или дори още по-далеч в изворите така или иначе няма - както видяхме - никакви данни.

Това са, любезни читателю, свидетелствата за Отвъддунавска България към началото на IX в. Следващият хронологически пласт извори, които се използват за нейната реконструкция, се отнасят към времето на Омуртаг и ще бъдат разгледани в следващия очерк.

Коментари

  1. „Укреплението Слон,разполагащо се дълбоко в Карпатските планини,притежава редица черти,сходни с аулите от Североизточна България.Добре известно е,че след унищожаването на Аварския хаганат от войските на Карл Велики,българската държава успява да анексира доскорошните аварски земи източно от Тиса.Северозападните части от Балканския полуостров и части от Панония ще останат около век под българска власт.Вероятно съоръжението Слон възниква в тясна връзка с тази българска експанзия на северозапад и установяването на българска власт в тези земи“.
    Автор Чавдар Кирилов
    Статия„Столичният проблем в ранносредновековна България в общоевропейска перспектива“

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Уважаеми Анонимен читателю,
      радвам се, че ревностно следите блога и не пропускате публикация в момента, в който тя излезе. Също така се радвам, че (почти) успявате да изпълните обещанието, което сте дали пред самия себе си, а именно да пускате този цитат под всеки очерка. Казвам почти, тъй като явно не всеки път Ви се удава :)
      Както съм споменавал неведнъж, няма да използвам опцията за триене на коментари, тъй като всичко, което човек прави, па макар и уж скрит зад анонимността на интернет общуването, говори чудесно за самия него и е илюстрация на характер, а и способности.
      Бих искал само да Ви напомня - или пък да Ви кажа, ако не знаете - че многократното постване на еднотипни реплики, които нямат отношение към темата, под която се публикуват, в онлайн пространството се наричат спам, а техният производител - трол.
      Веднъж вече отговорих на тази Ви реплика, уважаеми троле, и няма да го правя пак, за да не увеличаваме количеството спам и флуд в коментарите. Разбирам, че нямате какво да кажете по същество, и уважавам това, тъй като незнанието само по себе си не е срамно, така че продължавате да сте добре дошъл тук, както и всички останали читатели на блога, така щото да научите нещо полезно.
      Keep reading ...

      Изтриване
    2. Ако аз започна „тенденциозно“ като вас да проучвам вашето минало,със сигурност ще докажа,че не сте син на баща си.Ако бяхте по-умен,поне щяхте да се постараете да потвърдите някои факти(например за „България отвъд река Дунав“),а нямаше да отхвърляте всички извори,издавайки вашата тенденциозност. Най-важното за един учен е да разглежда фактите безпристрастно,а не с предпоставена теза.Вие подчинявате фактите на тезите си,а не тезите на фактите.Най-добър пример в това отношение е „анализа“ ви за преселването на ромеите в „България отвъд река Дунав“.Престанете да се излагате.Нито сте първият,нито ще сте последният,който отрича Отвъддунавска България.Не се мислете за новатор.Преди вас например има Сьоке.

      Изтриване
    3. Много ми е тъжно и съм с наранена патриотична душа, че данните от наличните извори са такива, каквито са, но нищо не мога да направя по въпроса. Отвъддунавска Крумова България е - такава, каквато ни я рисуват изворите - някакъв регион северно от Долен Дунав и то в неговата последна, най-източна част. Ако разполагате с някакви конкретни данни, които позволяват разтеглянето й до Днестър, Днепър, Дон, Горна Волга или Северния Ледовит океан, моля споделете ги. Такива на мен не са ми известни. Надявам се, в състояние сте да осмислите елементарен текст и разбирате, че аз не отхвърлям данните на Scriptor Incertus за съществуването на "България отвъд Дунав", тъй като няма нито един извор, който да им противоречи. Напротив, те намират потвърждение в разказа - колкото и митологични нишки да са вплетени в него - на Симеон Логотет за връщането на преселенците обратно в Македония. Но не мога да направя нищо по въпроса, че въпросните извори ни рисуват Отвъддунавска България на Крум такава, каквато ни я рисуват, а не два, двадесет или двеста пъти по-голяма, както ни се иска, и че представят твърде особения, ако мога така да се изразя, характер на българската власт там.
      Също така съм безсилен пред силата на наличните данни за НЕсъществуването на Крумова Панонска България. Какво да се прави, живот ...
      В интерес на истината преди Сьоке има и други. Надявам се са ви известни. Също така се надявам да познавате аргументите, изказани от тях. Може би и те са твърде глупави за Вас ...
      А призивът за това да разглеждаме фактите безпристрастно е умилителен на фона на другия призив - че трябва да се постарая да потвърдя нещо точно определено. С това, впрочем, не се сблъсквам за пръв път и то е много показателно - "парадигмата е създадена", "фактите" са такива, каквито са, а основаните на тях тези са "окончателни", така щото нашата задача е да уплътняваме формираните тези и да доутъпкваме прокараните пътеки. Е, хубаво, ако Вас това ви удовлетворява, така да бъде, но други имаме желание да се връщаме назад към суровия изворов материал и да го четем отново и отново.
      Впрочем няма "факти". Има налични данни, които подлежат на непрестанен анализ и (пре)оценка. Надявам се правите разликата. Тя е съществена.
      И още нещо за финал - атаките ad hominem говорят много за коментиращия, но най-вече за безсилие и следващ от него отказ от дискусия по същество. Но ... кой както предпочита. А дали съм син на баща си, това може да каже само майка ми. Ако не сте уверен в това, може по подобие на Сенкевичевия Петроний да изгубите вяра в мен, но аз няма какво да направя въпроса.
      Бъдете здрав ... and keep reading!

      Изтриване
    4. Поне прочетете Козлов и Уве Фидлер,преди да отричате толкова страстно. Надявам се,че сте поне добър археолог. А иначе да се спори с вас е безсмислено.Радвам се,че с иронията си за патриотизма показахте истинското си лице.

      Изтриване
    5. Благодаря за съвета. С Уве Фидлер сме добри познати и не само се четем, но имаме и вредния навик понякога да се цитираме един друг :)
      Впрочем благодаря за съвета и този коментар, то е добре дошъл. Надявам се осъзнавате добре смисъла на написаното от Вас.
      Първо, в потвърждение на онова, което написах другаде в този блог, показателно ме насочвате към четене на "авторитети" - приятен и комфортен навик за всекиго, който се отказва да се занимава с анализ на суровите данни.
      Второ, призовавате именно към използване на "смесена аргументация", в случая към привличане на археологически данни в подкрепа на една теза. Показах ясно в очерка за Аспарухова Отвъддунавска България как работи на практика механизма на смесената аргументация и колко противопоказен е той. Точно защото съм археолог, избягвам внимателно да дискутирам археологическия аспект на "Отвъддунавска България", като причините за това са две - Отвъддунавска България в генезиса си не е археологически, а исторически проблем, следователно следва да се разглеждат на първо време историческите, а не археологическите данни, и второ, от археологическа гледна точка тя изглежда още по-абсурдна, отколкото от историческа. Загатнах за това и в този текст, впрочем. И данните в тази насока можете да откриете тъкмо у ... Уве Фидлер, колкото и странно да Ви изглежда това.
      А относно Уве ... Той премина - от гледна точка на нашата историография - от Осанна! до Разпни го! в момента, в който написа прословутата си статия "Плиска - столица без гробове", в която кротичко показа, че в Плиска - онази Плиска, която ще да е построена още от Аспарух, "столицата на езическа България" - няма нито един, повтарям - нито един - езически гроб след повече от век археологически проучвания. Това му наблюдение, което продължава да е актуално, в общи линии кротко се игнорира в нашата книжнина. Така че призивът "да четем Уве Фидлер" ми се струва малко или много лицемерен, извинявайте за прямотата.
      А дали съм "патриотичен учен" ...? Характеризирайте ме както искате и рисувайте "истинското ми лице" както желаете. Аз мисля, че ние сме призвани да изучаваме миналото на тази земя такова, каквото е, а не миналото на точно определен народ за сметка на други. Ако правим второто, се движим в руслото на онази историография, която със замах изличаваше едни народи от картата за сметка на други, водейки съвременните войни и националистически битки на гърба на отдавна отишли си от този свят хора. Отделно от това подобно поведение ни вкарва в ритъма на "добрите научни практики" на онези (съседни и не само) школи, които и до днес продължават да се занимават с "патриотична" или "тераформираща" историография и които ние обичаме да сочим с пръст. Не, благодаря, казвам аз ... Ако съседът Ви си изхвърли боклука през балкона, изпитвате ли потребност да направите същото? Аз лично не ...

      Изтриване
  2. Аз вече спорих с вас под статията за Над сент Миклош.И нямам намерение повече да споря с аргументи с човек,който отрича всички извори за българската власт на север от Дунав,дори надписа за зера таркана Негавон от рода Кубиар,удавил се в река Тиса.Можеш да спориш с някого,с който се води обективен диалог,а не който само отрича,отрича,отрича...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Възможно е да сме спорили, не зная, все пак зад етикета Анонимен може да се крие и Легион. Но не това е толкова важното в случая.
      Надписът за таркана Онегавон ще разгледам там, където му е мястото, а именно в следващия очерк, посветен на данните за Отвъддунавска България от времето на Омуртаг. Все пак е от значение един паметник да не се разглежда изолирано от времето, в което е възникнал, а в съвкупност с останалите данни от епохата си. Те са много любопитни, впрочем ...
      Тук ще се задоволя да отбележа, че се надявам да не считате, че трагичната гибел на Лех Качински и половината полски военен и цивилен елит (светла им памет) на летището в Смоленск е свидетелство за полската власт над Беларус и Прибалтика.
      Иначе за последното сте напълно прав, просто заменете "отрича" с "отказва да конструира".

      Изтриване
  3. За Панониите у Айнхард , аз не бих се връщал чак до Траян. Като добронамерен читател ви съветвам да се обърнете към ранната хърватска история (и историографията към нея - Neven Budak, Prva stoljeća Hrvatske, която за моя изненада успях да намеря онлайн (http://www.hercegbosna.org/STARO/download-hr/Budak_prva_stoljeca.pdf) и Ivo Goldstein, Bizant na Jadranu (1992.) и
    Пак той, Hrvatski rani srednji vijek (1995.) Там се обсъждат владенията на ранните хърватски и далматински владели Войномир, Людевит Посавски и Борна именно в контекста на сведенията от Айнхард. Разбира се франкските сведения за войната на Омуртаг с франките също са полезна отправка, защото макар да се отнасят до годините след Крум, не бива да очакваме, че представите за франкските автори за Панония са се изменили за десетина година. По моето скромно мнение писателите от епохата на Каролингския ренесанс по-скоро следват църковните провинции на Римската църква , така че може би и изследването на Maddalena Betti, The Making of Christian Moravia (858-882): Papal Power and Political Reality ще ви бъде също полезно, защото авторката специално е акцентирала върху Диоцеза Илирик и панонските епархии в него.
    Що се отнася до Кордил, пасажът го има публикуван в ГИБИ , т.5, хрониката на Лъв Граматик. Това е поради множеството спорове (които не ни касаят тук) за Симеон Логотет.
    Аз не мисля, че се касае за литературен топос. Впрочем, легендата, че Василий упял да избяга преди прехвърлянето на ромеите цели да избегне неудобната истина, че той е роден в плен. Всички извори са единодушни, че той проправил пътя си към императорския двор през 60те г. на 9 в. със своята необикновена красота и външна сила (за последното - епизода за борбата с българина). Това предполага, че Василий е бил тогава в разцвета на своите сили, така, че може би той е роден поне десетина години след пленяването на ромейското население от Крум.
    За любопитното изречение "А онези българи, които не успели да се прехвърлят [курсивът мой - Ч. К.], отишли при угрите и им разказали за всичко, което се случвало с македонците", не виждам с какво провокира интереса ви. Българите се прехвърлят на север от реката , за да потушат бунта, разбити са, а онези от тях, които след поражението не успели да са прехвърлят обратно, избягали при унгарците.
    Имам въпрос за Слон, по точно за нещо на което попаднах, четейки Панос Софулис, а именно, че разкопките разкривали тухлен византийски тип строеж.
    Ще продаължавам да следя интересния и провокативен блог, макар и с новия си псевдоним.
    Ваш Бонго

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всички извори са единодушни, че той проправил пътя си към императорския двор през 60те г. на 9 в. със своята необикновена красота и външна сила (за последното - епизода за борбата с българина) - да се чете през втората половина на 50те и първата половина на 60те г. на 9 в. :)

      Изтриване
    2. Сравнението за смъртта на Негавон със смъртта на Лех Качински е повече от нелепо. Гибелта на Негавон трябва да се разглежда в контекста на българо-франкската война при Омуртаг и е важно сведение(редом с информацията в Gesta Hungarorum) за българското завоюване на земите по Тиса.
      А реших да водя диалог с вас,за да не си задавате сам въпроси и да си отговаряте. Зад псевдонимите „Бонго“ и „Памфуций“ сте именно вие. Сам да си хвалите блога,наричайки го интересен и провокативен,е признак на комплекси.И без това интересът към него е нулев,с изключение на присъствието на моя милост.Моят интерес е продиктуван само от това да следя докъде може да стигне в падението си един археолог.

      Изтриване
    3. Уважаеми Памфуций :), благодаря за допълненията. Ще започна отзад напред:
      1. На въпроса със Слон ще се спра в по-следващия очерк, когато ще коментирам данните за Отвъддунавска България във втората половина на IX в., доколкото "проблемът Слон" обичайно се поставя в този контекст, т. е. българската власт в Трансилвания и осигуряване на подстъпите и пътищата към нея откъм Долен Дунав.
      2. Относно "непрехвърлилите се българи": във варианта на Лъв Граматик (отразен в ГИБИ) случката се разказва така: българите се прехвърлят на север от Дунав в опит да спрат македонците, победени са и онези от тях, които след това не успяват да се прехвърлят "отсам", т. е. обратно, отиват при маджарите. Но във варианта на хрониката на Симеон Логотет (текст със сама по себе си удивително сложна история), издаден наскоро от норвежеца Стафан Валгрен (https://www.degruyter.com/view/product/37679) и на който се базира преводът на Виноградов, който пресъздадох тук на български, липсва думата "отсам", и в този случай изглежда така, щото част от българите прехвърлят реката, за да спрат македонците, а друга част не успява да се прехвърли и отива при маджарите. Това имах предвид под любопитно, защото ако приемем, че липсата на "отсам" не е случайна, биха могли да се изградят цели нови въздушни кули относно разположението на основните актьори в онези събития. Но, както казах, не искам да свръхинтерпретирам извора.
      3. Да, споменах за идеята, че "официалните" биографи на Василий се мъчат да изчистят всячески спомена за пребиваването му при българите (Тредголд, например, в своите Middle Byzantine Historians ни докладва тази идея като неподлежащ на повече коментари факт), но лично за мен това си остава идея, па макар и да е добро обяснение. Така или иначе личната съдба на Василий няма отношение към казуса Отвъддунавска България и затова не мисля, че тук е мястото да я дискутирам надълго и нашироко.
      4. Ако не съм се изразил ясно, то да поясня: случката ИЗГЛЕЖДА като литературен топос, доколкото възпроизвежда прастар сюжет. Впрочем при описание на сродната й случка с бегълците на Кубер авторът на Чудесата на Св. Димитър Солунски на два пъти сам подчертава паралелите на разигралото се с "библейския Изход": И както еврейският народ се размножавал в Египет при фараона, така и тук по същия начин, чрез православната вяра и светото и животворящо кръщене, се разрастваше християнското племе", както и "После вдигна целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга "Изход", т. е. пришълците тръгнаха заедно с покъщнината и оръжията си". Разбира се, откриването на прастар сюжет в по-ново събитие не означава, че то само по себе си не се е случило, въпросът е само кои от предадените ни в разказа за него елементи са точни исторически събития и кои са вплетени от автора, за да доближи случката до "класическия модел". Така или иначе няма основания да се съмняваме като цяло в достоверността на онова, което ни е описал Симеон Логотет. Проблемът са именно детайлите в неговия разказ - "нелогични" имена на български владетели и т. н.

      Изтриване
    4. (продължение поради ограничение в дължината на коментарите)

      5. И за мен е по-логично един образован във Фулда човек като Айнхард да следва по-скоро църковната география. Но това не означава непременно, че логичното е задължително или пък че, онези, които не следват непременно църковната география в земеописанието, ще достигнат до резултати, различни от тези на Айнхард. В това отношение изключително интересен е т. нар. Равенски аноним. За Дакия той ни казва следното: "И по-нататък, почти на юг или, така да се каже, към твърде просторната земя, се намират две много обширни страни, които се наричат Дакия Първа и Втора. Последната се нарича и Гепидия. Там отскоро живеят хуни, които се наричат и авари. През тези дакийски страни текат твърде много реки, между които са следните: Тизия (Тиса) [...]". От една страна Анонимът борави с късноантичните понятия за Двете Дакии на юг от Дунав, от друга ни описва тези Дакии с реалии на север от реката (гепиди, авари, Тиса), от земите на някогашната Траянова Дакия. За Панония пък анонимът говори като за "двете страни, които се наричат Панонии, твърде просторни надлъж и нашир. Твърде много учени са описали тези страни. Между тях съм чел много пъти споменатия Касторий, Лолиан, а също и Арбицион, римски учени, както и гореспоменатия Айтанарид и Елдевалд, а също и Маркумир, готски учени". От това следва, че не е нужно непременно да си църковен историк и да работиш с реалиите на църковната география, за да боравиш с "траянови", а не "диоклецианово-константинови" понятия. Всъщност за мен от особено значение е неяснотата у ранносредновековните автори относно "що е това Дакия" и позиционирането й ту отсам, ту оттатък Дунав. Това е изключително интересен момент, който има отношение и към Омуртаговата Отвъддунавска България.

      Изтриване
    5. Уважаеми Анонимен,
      Относно казаното от мен от Лех Качински Ви съветвам да се запознаете с онова, що се нарича argumentum ad absurdum.
      Относно Gesta Hungarorum: при положение, че приемате този източник за абсолютно чиста монета и за отразяващ безпогрешно етно-политическата картина на Карпатския бесейн към времето на унгарското настаняване там, считам, че след като казвате А, следва да кажете и Б и да признаете, че унгарците отвоюват тези земи по-скоро в конфликт с власи, влашки владетели и влашка държавност, защото изворът говори за тяхно присъствие в региона в много по-голяма степен, отколкото за българско такова. В такъв случай, обаче, ще Ви се наложи да налеете вода в мелницата на "румънската историография", с което аз не бих имал проблем, но ми се струва, че вие - както вече сте заявявал - имате.
      Относно това дали блогът се чете - чете се в много по-голяма степен, отколкото очаквах самият аз. Самото Ви присъствие тук, което аз приветствам изцяло, показва, че и самият Вие осъзнавате това.
      А останалото ... То просто не подлежи на коментар. Отново бих Ви препоръчал да преговорите що е то argumentum ad hominem, просто за да осъзнаете, че на този етап сте изпълнил цялата му дефиниция, но най-вече тази й част:
      "Разпространено е използването на атака ad hominem при Интернет троловете, които използвайки анонимността в Интернет, атакуват опонента си чрез един от посочените по-горе прийоми. Докато ad hominem с известни участници (например в политиката) е стар и изпитан начин за отклоняване на дискусията, но все пак носи известна отговорност, ad hominem с участието на Интернет трол има възможност да постигне не само целта, но и да позволи безнаказаното разпространение на слухове, клевети и обиди по адрес на опонента."
      Продължавайте в същия дух и наред с това не забравяйте - keep reading!

      Изтриване
    6. Независимо дали "отсам" я има (както у Лъв Граматик) или няма (аз разполагам единствено с превода на Виноградов, където гръцки текст няма) - и в двата варианта "онези българи които не успели да се прехвърлят, отишли при унгарците", е поставено след поражението на българите от въстаналите ромеи. Чистата логика изисква да приемем, че те не успели да се върнат и били принудени да избягат при унгарците.
      Още повече у превода на Виноградов "те разказали всичко, което се случило с македонците" , т.е. за пораженението на българския "комес", което всъщност и налага намесата на унгарците. Свръхинтерпретация не се налага, особено като имаме налице и текста на Лъв Граматик, където е изяснено , че иде реч за българите, които не успели да се прехвърлят "отсам".
      Още повече, че тук http://www.promacedonia.org/gibi/5/gal/5_172.html e ясно посочено, пленниците са настанени ἐκεῖθεν του Ἴστρου ποταμοῦ , т.е. оттам реката Дунав.
      За Слон у Панос, което съм споменал в коментария си по-горе, имах предвид статията му "Incorporating the other: Shaping the identity of the Christian community in early medieval Bulgaria", Cyrillomethodianum XX (2015), 63-74 (налична онлайн в академия.еду).
      Мога да уверя анонимния археологог, за който започвам да подозирам кой е, че с д-р Кирилов сме различни люде. Аз не съм нито археолог, нито историк, нито имам претенции за такъв.


      Изтриване
    7. О, да, македонците са "оттатък", това е несъмнено. Въпросът, ако решим да сме фриволни заради наличието или отсъствието на една дума, е "къде са унгарците" :). Съгласен съм, че нищо в извора не позволява подобна (свръх)интерпретация и тъкмо за това няма да я напиша, няма да я подпиша и я считам единствено и само за "упражнение за ума" за лична употреба.

      Изтриване
  4. Съветвам ви да прочетете Gesta Hungarorum.Там пише единствено за влашкия управител Гелу и за българските управители Салан,Лоборчи,Меноморут и Глад. Или сте невежа,или получавате пари от румънски източници.Трети вариант няма.Твърдението ви,че унгарците отвоюват от власите отвъддунавските земи според Деяния на унгарците показва дълбоко непознаване на този извор.Пак повтарям-там пише само за влаха Гелу. Личи си,че сте археолог,а не историк.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, наистина е добре да се чете Gesta Hungarorum. И то не просто да се чете, а да се чете с разбиране, в нейната цялост и НАЙ-ВЕЧЕ с отчитане на времето, за което говори. Не зная как по-простичко да го обясня, но ЕДИН ВЕК е достатъчно дълъг период от време, в който биха могли да се случат много неща. Ето защо описаното в Gesta Hungarorum няма пряко отношение към Крумова Отвъддунавска България. Дори унгарците да заварват в Карпатския басейн българи и български (по произход) владетели, това не означава, че те са там от времето на Крум. Не случайно се опитвам да разглеждам нещата пласт по пласт и място по място, а не - както обичайно се прави - без оглед на време и пространство.

      И като казвам с разбиране, то имам предвид наистина да се чете с РАЗБИРАНЕ. Да вземем Меноморут, който е може би най-детайлно осветленият в Gesta Hungarorum сред заварените владетели. Да, според извора той е "горд с българското си сърце", но от друга страна няма намерение да отстъпва на Арпад нищо, а причината за това е следната: "И неговите [на Арпад] думи не тревожат мислите ми, когато той ни казва, че произхожда от рода на крал Атила, наречен бич Божи, който завладял тази земя от моя предшественик, защото по милостта на моя господар, императорът на Константинопол, никой не може да я вземе от ръцете ми" [Et uerba sua non conturbant animum nostrum, eo quod mandauerit nobis se descendisse de genere atthile regis qui flagellum dei dicebatur. Qui etiam uiolenta manu rapuerat terram hanc ab atthauo meo, sed tamen modo per gratiam domini mei imperatoris constantinopolitani nemo potest auferre de manibus meis].
      Е, анонимни читателю, приемаме че Gesta Hungarorum е точен във всичко. Менуморут е българин по произход, който е на служба на императора в Константинопол и изворът ни говори за това, че Византия владее (части от) Трансилвания в навечерието на унгарската поява. Съгласен?

      Изтриване
  5. Тези влашки владетели, с които воюват маджарите през 10 век трябва да са аварите в Траянова Дакия, които Крум разгромил, но не завладял. Тъй ли?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не точно авари, а някаква форма на етногенезис. Вероятно през 9 в. са създали държавност, защото тук е нямало друга силно утвърдена такава през това столетие - българска. А може Крум, разбивайки аварите в началото на века, само да ги е подчинил като васали - буферна зона между България и Франкската империя.

      Изтриване
    2. Хм, въпросът е интересен, най-вече от гледна точка на това каква е съдбата на "аварите" след края на Аварския хаганат. Може да се спекулира изключително много както от гледна точка на чисто теоретичните разсъждения (означава ли краят на държавността на един народ непременно и физическото му изчезване?, имаме ли право да смесваме биологични (генетични) със социални (етнически) реалии?, колко пъти едни и същи в биологично отношение хора могат да сменят името си? и т. н.), така и във връзка с оскъдната за времето (IX век) и региона (земите между Дунав и Карпатите) изворова база, в която продължават да се прокрадват понятия като Авария (например при абат Регино от Прюм, http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_308.html). Наличието на понятието "Авария" към края на IX в. не следва да се тълкува непременно като свидетелство за (остатъчна) аварска власт или дори общност в региона, а може да е просто реминисценция.
      За мен по-интересно е друго, още повече, че темата е Крумова Отвъддунавска България. Ако оставим настрана лексикона Суда (единствен източник, в който става дума за някакво съприкосновение между българи и авари), има други данни в западни хроники, които отразяват съдбата на Аварския хаганат в началото на IX в. Особено интересно е сведението на Annales Regni Francorum, отнасящо се до 805 г. (точно времето, в което обичайно се датира подчиняването на аварите от страна на Крум) за посещението на аварския хаган в Аахен, който моли Карл Велики да му отпусне земя за заселване между Савария и Карнунтум, "тъй като не може да остане в досегашните си земи поради нападенията на славяните". Да, славяни, за българи не иде реч. Но аз не бих си позволил да абсолютизирам сведенията на Annales Regni Francorum, както обичан да прави нашата историография с (например) неясното сведение на Суда, най-малкото защото не знаем - макар в случая да става дума не за някакъв регионален аварски владетел, а за хагана в цялата му прелест - дали молителите в Аахен представляват (вече) целия аварски народ и цялата някогашна аварска територия. Ако не гледаме на нещата избирателно и разглеждаме изворите в тяхната съвкупност, ще установим, че картината в IX в. в Карпатския басейн не е толкова монолитна, колкото ни се струва (Западът за франките, Изтокът за българите), а доста по-сложна и фрагментарна. Лековатото чертаене на граници и огромни територии, подвластни на един или друг политически център, една или друга държавност, е противопоказно, най-малкото на този етап.

      Изтриване
  6. Коментарът „Тези влашки владетели,с които воюват маджарите през 10 век трябва да са аварите в Траянова Дакия,които Крум разгромил,но не завладял“ не е мой. Мой е коментарът от 10.39.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :)))))))))))
      Виждате ли колко неприятно става, когато пишете като анонимен. Налага се да пускате уточняващи коментари, в които като Анонимен да се отричате от думите на Анонимен.
      Спокойно, не съм ви объркал. Имайте предвид, че стилът - това е човекът. Никой от нас - колкото и да му се иска - не може да остане анонимен дори в Мрежата.
      Поздрави!

      Изтриване
  7. Относно коментара на Памфуций:
    "За Слон у Панос, което съм споменал в коментария си по-горе, имах предвид статията му "Incorporating the other: Shaping the identity of the Christian community in early medieval Bulgaria", Cyrillomethodianum XX (2015), 63-74 (налична онлайн в академия.еду)."
    Специално за Слон, както посочва собствения му справочен апарат, Панос Софулис се опира на статията на Оана Дамян от 2003 г., която може да се прочете (на френски) тук: http://saa.uaic.ro/articles/SAA.9.2003.483-496.pdf
    Впрочем въпросната статия на Софулис се опитва да отдаде дължимото на археологическия материал между Дунав и Карпатите и да го обвърже с познатото от писмените извори за "македонците", преселени от Крум, което е похвално, но страда от обичайните болести на директното обвързване на археологически находки с дадени общности. Какво имам предвид? Да, има монети на Никифор I Геник във Влашко (и те са от много голямо значение, впрочем, дори от нашата собствена камбанария, тъй като тук обичайно използваме такива монети като инструмент за картиране на похода на Никифор от 811 г., нещо, което в абсолютизирания си вид е напълно погрешно, както показват "влашките" му монети), има и керамични находки, демонстриращи връзки с Византия в първата половина на IX век, но кой гарантира, че въпросните "македонци" са единственият възможен потребител на подобни предмети? В този смисъл считам за абсолютно некоректно от методологическа гледна точка твърдението му "Присъствието на общност от ХРИСТИЯНИ [капитализацията моя - Ч. К.] във Влашко и Молдова, близо до устието на река Серет, е видимо археологически благодарение на откриването на отделни монетни находки на византийски императори и керамични останки във византийска традиция, датиращи от началото на IX в. насетне".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За монетите и керамиката си очевидно прав - не дискутирам това. Тази "la citadelle en brique" е която възбуди интереса ми. Алюзията с историята за построяването на Саркел (DAI, 41) някакси иде от самосебе си.

      Изтриване
  8. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Краят на Айнхард е също толкова показателен, колкото началото му - основава бенедектински манастир и става негов абат до смъртта му. Но мисля, че не толкова образованието Айнхард във Фулда , колкото цялостната реформа на Карл Велики и "романизацията" на империята му в сътрудничеството с (или по-скоро чрез използването като инструмент на) Римската църква, обуславят използването на римската географска номенклатура. "Римската империя" на Каролингите изисква що-годе единна административна и църковна номенклатура. В тоя контектс, разбира се и ревизионистичната книга на Боулус, Charles R. Bowlus . Franks, Moravians, and Magyars: The Struggle for the Middle Danube, 788-907 , би могла да ви бъде полезна , ако решите въз основа на мислите си в тоя блог да направите научна публикация. Боулус, макар че е последовател на Имре Боба за локацията на Велика Моравия, полага много усилия да установи обхвата на "източната марка" на Франкската империя и дава полезни ориентири, макар заключенията му понякога да са спорни. Едната от Айхнардовите "две Панонии" - условно "долна" - би следвало да отъждествим най-грубо с територията между реките Драва и Сава (затова ви насочих към Людевит Посавски, опериращ в тези територии). Продължавам да мисля, че Ейнхард не следва номенклатурата на римските провинции, защото описвайки Франкската империя, той споменава и Истрия и Либурния, както и "градовете на Далмация" като (евентуално?) съседи на поне едната от "двете Панонии".

      Изтриване
  9. В някакъв прекрасен момент, обаче, част от Долна Панония, или т.нар. Втора Панония със Срем трябва да е влязла в българските земи, иначе как ще си обясним българо-франкския конфликт при Омуртаг заради отцепничеството на три славянски племена от този район.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това е така, няма спор, и ще бъде коментирано надлежно в следващия очерк. Тук ще се задоволя да отбележа, че Сирмиум (Сремска Митровица) и поречията на Сава и Драва, които са основната арена на конфликта между българи и франки по времето на Омуртаг, през 20-те години на IX в., са ОТСАМ, т. е. южно и западно от Дунав. Те на практика нямат отношение към въпроса за Отвъддунавска България.

      Изтриване
  10. Господин Кирилов, съжалявам, че наличието на отвъддунавска България наранява патриотичната ви небългарска душа, но както сам казвате, данните са такива, каквито са. А именно, че от всички тях може да се съди за наличието на България отвъд Дунава. Опитите ви да ги отречете са спекулативни и необосновани, т. е. опирате се на някакви публицистични похвати и опити за замъгляване на съвсем ясни сведения и изрази, а не на безпристрастен научен анализ. От друга страна пък търсите някаква математическа точност в исторически извори, защото иначе по "високия" ви критерий те не били достоверни. Или пък обявявате, че не може да се отдели историческата истина от легендарното, все в услуга на вашата си дъвка, пардон, теза. Обаче я кажете същото на германските си колеги, чиято "безспорна" и "древна" история се основава 99 % на легенди, нищо че са записвани от разни църковни или придворни хронисти. А и на археология, която предполага че културното сходство е и етническо такова. Питам се, като сте толкова завършен професионалист, защо не вземете да оспорите немската история, като им сервирате нещо от рода на "съжалявам за наранения ви патриотизъм, но опирането на легенди е недопустимо и изводите ви за германската история на практика не могат да се докажат, защото не може да се отдели истината от легендата". Дайте да видим колко ви е куража. Нали знаете какво ще ви се случи - ще забравите, че някога сте помирисвал история. Да видим кой, колко и как ще ви цитира. Но върху българската история всеки чирак може да си прави каквито ще експерименти и да я изопачава безнаказано. Не ме интересува дали сте професионален историк или не, защото истината не зависи от дипломи, титли или желания, а само от обективното и логично изследване на фактите и сведенията. Което някои искат и могат, а други или не искат, или не могат, или и двете. Такова обективно изследване при вас в голяма степен отсъства (причините вие си знаете). Между другото, отрицателните факти също се нуждаят от доказване, така че не е достатъчно както ви се струва, да оспорите написаното в изворите за българите отвъд Дунав. Трябва също така да докажете, че положително не ги е имало там, т. е. да посочите безспорни и не легендарни сведения от изворите, че тях със сигурност не ги е имало там (=нямало ги е там). Иначе дори някой да ви повярва, че няма доказателства за присъствието им, то след като няма доказателства за отсъствието им, от напъните ви не следва абсолютно нищо. И при положение, че все пак има множество извори, говорещи за присъствието им, дори и не съвсем точни според вас, то отново се налага извода, че наличието на индиции и съмнения за нещо, преодоляват пълната липса на обратните сведения за същото нещо. Така че и в този случай българското присъствие отвъд Дунава трябва да се приеме за факт. И усилията ви отиват на вятъра. Но щом ви харесва, преливайте от пусто в празно - луд умора нема, както се казва. Като гледам нямате много почитатели и дори отрицатели. И аз случайно се натъкнах на напъните ви, но няма да повторя. Не ми е интересно - срещал съм много по фини манипулативни изследвания от вашите и не се впечатлявам лесно от този жанр. Както от по-старо време, така и от по-ново. Всъщност той е станал особено модерен сред конюнктурните ни хай-лайф историци напоследък (за разлика от тези по призвание), финансирани от какви ли не чужди фондации, канени на конгреси и т. под. "грижи" за развитието на историческата ни наука в определени, изгодни за някого, но в разрез с истината за българите насоки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте и благодаря за коментара Ви.
      Дали съм или не съм с патриотична душа, вие няма как да знаете, но във всеки случай съм поддръжник на едно - науката няма как, не следва, не бива, не трябва, длъжна е да не да бъде патриотична, за да бъде наука. Иначе (науката история) се превръща в нерядко смехотворен инструмент за владеене умовете и душите на масите. Ако не вярвате на думите ми, прочетете македонска книжица или се разходете до Скопие. Всичко, което можете да прочетете/видите там, е плод на "наука" - патриотична до мозъка на костите си, разбира се.
      Да, данните са такива, каквито са. И от тях не може да се съди за никаква "Отвъддунавска България" във вида, в който я чертаят нашите читанки и по-мастити научни изследвания. ЕДИНСТВЕНОТО сведение за съществуване на българска власт на север от Дунав се отнася до времето на хан Крум и до малък участък по левия бряг на реката. Всичко останало са изсмукани от пръстите на съвременната псевдонаучна (българска и чужда) пропаганда видения. Която, впрочем, работи тъкмо по добре използван от самия вас почин - в пространството се хвърля едно (лъжливо) изречение, в което се съдържа изразът ""все пак има множество извори, говорещи за присъствието им". НЯМА такива извори, но средностатистическият гражданин не е длъжен и няма как да провери истинността на подобни твърдения, в общия случай той разчита да бъде качествено информиран от онези, на които все пак плаща за целта заплата с данъците си.
      Извинете, но това за "отрицателните факти" истински ме разсмя. Моля Ви, кажете ми как, посочете ми механизма, с помощта на който ще съумеем да докажем, че нещо го е със сигурност го е НЯМАЛО някъде, а в противен случай следва да приемем, че го е имало. Можете ли да ми представите доказателства, че българи не са открили Америките далеч преди Колумб, че статуите на Рапа нуи не са поставени от българи, че Йоан III Дука Ватаци не се е сражавал с извънземна флотилия източно от Самотраки? Ако не можете, значи всичко това се е случило, нали така?
      Аргументите Ви ad hominem няма да коментирам. Не ме учудват, те винаги са израз на всяческо безсилие в рамките на една дискусия. Израз на още по-голямо интелектуално безсилие е да се хвърля кал по личността на опонента зад паравана на онлайн-анонимността. Но животът е шарен, пълен с всякакви плътни и безплътни образи, и тъкмо затова интересен.
      Keep reading!

      Изтриване

Публикуване на коментар