Съкровището от Надсентмиклош - състав и датировка



Както вече стана дума другаде, съкровището от Надсентмиклош е съставено от 23 златни съда, почти всички от много висока проба злато (20-22 карата). Съгласно непотвърдени сведения при установяване на обстоятелствата на неговото откриване заедно с тях са намерени (и после уж претопени) обеци и малко кръстче. Тази информация, обаче, не е твърде сигурна.

Използваната и днес номерация на предметите от съкровището дължим на Йозеф Хампел. Повече от половината от двадесет и трите съда са двойки близнаци, макар и не напълно еднояйчни, тъй като при някои от тях - независимо от еднаквостта им - се наблюдават някои различия в детайлите. Така или иначе, подобни двойки образуват каните №3 и №4, паничките №9 и №10, чашите №11 и №12, купичките с бичи глави №13 и №14, паничките №15 и №16, бокалите №22 и №23. Наред с тях съкровището е съставено от пет други кани със сходни, но не и еднакви форми и размери и уникална за всяка една от тях украса, две панички, които са подобни на №9 и №10, но все пак са различни, включително помежду си, елипсовидно блюдо с плоска дръжка, купичка с форма на наутилус и с бича глава, рог (ритон) за пиене и богато украсена заоблена чаша с инкрустации.

Кана №1

Кана с медальони №2

Кана №3

Кана №4

Кана №5

Кана №6

Кана №7

Блюдо №8

Паничка с катарама №9

Паничка с катарама №10

Чаша №11

Купа с бича глава №13

Купа с бича глава №14

Паничка с дръжка №15

Паничка с дръжка №16

Рог-ритон №17

Купа-наутилус №18

Чаша с инкрустации №19

Паничка с катарама №20

Паничка с катарама №21

Бокал №22

Бокал №23

Всички кани всъщност са били "бутилки" в оригиналния си вид и едва по-късно към тях са добавени дръжки. Понякога това е направено по меко казано небрежен начин, като дръжките покриват безогледно части от първоначалната пищна украса на съдовете. Обемът на каните-бутилки е между 1 и 1,5 литра с едно единствено изключение - внушителната кана №1 с обем 4,4 литра.
Едва ли може да се каже, че сред съдовете има "не-впечатляващи", но безспорно най-интересни - и затова най-често изобразявани в научната и научно-популярната книжнина - са "каната с медальони" (№2), сплеснатата (подобно на бъклица) кана №7, купичките с бичи глави (№13 и №14), купичката-"наутилус", елипсовидното блюдо с рунически знаци и кръстове (№8), паничките с катарами, кръстове и надписи (№9 и №10), както и тумбестата чаша с инкрустации (№19).

Особено известна - най-вече заради фигуралните си композиции - е кана №2. На отделните полета ("медальони") са изобразени:
1) Брадат конник с дълга ризница и копие, който влачи за косата с лявата си ръка брадат пленен воин с подобна (но все пак леко различна) дълга ризница, а от седлото му виси отрязана глава на друг враг [това всъщност е най-известната и най-често изобразяваната сцена от съкровището]:


2) Излитащ орел отвлича (държейки я в ноктите си) гола жена (?) с по едно цвете (?) във всяка ръка [подобна сцена има изобразена на два пъти върху "сплеснатата" кана №7]


3) Млад брадат воин в дълга ризница язди лъв (?) или друга голяма котка с човешко лице и корона, увенчана с полумесец и, обърнат назад, стреля с лъка си по заплашваща го пантера (?).


4) Крилат грифон с тяло на лъв и глава на орел убива елен.


Особен интерес представляват все още несигурно разчетените и разтълкувани надписи по редица съдове от съкровището, които са: 1. Гръцки надпис с гръцки букви, 2. Тюркски надпис с гръцки букви, 3. Гравирани "рунически" [не особено точен термин] надписи.

Датировката на съкровището - която така или иначе следва да е основата на каквито и да било свързани с него исторически интерпретации - и днес, повече от два века след откриването му, не е твърде сигурна или най-малкото не е достатъчно прецизна. Една от причините за това е обстоятелството, че то не е намерено при редовни разкопки и е лишено от съпътстващ контекст, който да спомогне за датирането му. В интерес на истината дори не е сигурно, че то е принадлежало на някакъв контекст в момента на заравянето си. Ако са верни предположенията, че е положено в земята заради непосредствена заплаха за притежателя си, или пък е жертвен дар или нещо друго от този род, то най-вероятно просто е било заровено на "гола поляна" извън всякакъв контекст, който да позволи някаква по-ясна датировка. Впрочем дори да принадлежеше на някакъв контекст с ясно установима дата (например гроб), това в най-добрия случай би позволило да се определи моментът на попадането му в земята, но не и времето на неговата направа.

Основен проблем при датирането на подобни находки - дори да се установи точният момент на тяхната изработка - е, че те обичайно имат (заради необикновената си ценност) много дълъг живот, пазят се и се предават от поколение на поколение и в общия случай попадат в земята много по-късно от времето, в което са изработени. При Надсентмиклош това общо съображение се подкрепя и от конкретнни данни, а именно следите от поправки, които се наблюдават по не един и два съда, някои допълнителни добавки (дръжките, превръщащи бутилките в кани, катарамите по панички №9, №10, №20 и №21, позволяващи окачането им на колан), допълнително прибавяните (някои) надписи - все свидетелства за продължителното време на употреба на съдовете, т. е. за продължителния "живот" на съкровището. При все това не бива да се забравя, че "продължителен" е относително понятие и не може да се каже априори дали характеризира период от няколко десетилетия или няколко столетия ...

Друг проблем при датирането на подобни комплекси е фактът, че те нерядко не са изработвани наведнъж, а са събирани в рамките на няколко поколения, като най-ранните и най-късните предмети в състава на съкровището може да са разделени от десетилетия или дори столетия. Класически пример в това отношение е друг прочут паметник - свързваното с хан Кубрат съкровище от Малая Перешчепина, в което най-ранните предмети са от края на V в., а най-късните датират нейде във втората половина на VII в. В интерес на истината съкровището от Надсентмиклош е удивително "хомогенно" на фона на други подобни "владетелски съкровища", доколкото представлява единен трапезен комплекс (сервиз) от съдове от един и същ материал, докато не един и два са случаите, когато такива съкровища представляват сборни находки от сами по себе си ценни, но твърде различни като функция, предназначение и материал предмети (накити, оръжия, съдове, монети и т. н.).

При липсата на контекст единствената възможност за позициониране във времето на съкровището е съставящите го съдове да бъдат сравнявани по съставляващите ги признаци (форма, украса, сюжети на фигуралните сцени, техника на изработка и украса) с други предмети, които произхождат от (по-)добре датирани комплекси. Това са започнали да правят още изследователите от XIX в., това се прави и до ден днешен. Проблемът в случая е, че Надсентмиклош в отделните свои елементи има прилики с много, наистина много други паметници от най-различни части на Евразия и същевременно не прилича (изцяло) на нищо друго. В него се срещат елементи от най-различни култури, а митологичните сцени по част от съдовете нерядко са толкова устойчиви и неподвластни на времето (и пространството), че се поддават изключително трудно на прецизно датиране и/или културен (в това число и "етнически" контекст).

Класически пример в това отношение е вече споменатата сцена на "отвличане" на човешка фигура (женска върху кана №2, и на два пъти най-вероятно мъжка върху кана №7) от орел. Отвличането на мъж от орел е ясна отпратка към древногръцката митология и по-специално мита за Ганимед - сюжет с близо двехилядигодишна история към момента на направата на съкровището от Надсентмиклош. Такава сцена (освен в Надсентмиклош) е позната от един-единствен ранносредновековен паметник от Евразия от района на Перм в Приуралието (Русия), като при това изображенията от Банат и Урал са сходни, но далеч не идентични. Дори да са прави онези изследователи, че това е сцена, която не произхожда от гръцката митология, а от друг (персийски) културен кръг, това не променя смисъла на казаното преди малко.

Колкото и да девалвира в последно време думата "уникален" в родната археология, в този случай употребата й е напълно на мястото си. Една от причините за това е, че съкровището от Надсентмиклош - за разлика от едни и досущ като други свои "събратя" не е просто скъп дар от едного за другиго (например от "цивилизован" за "варварин") или пък сборна находка (трупана в резултат на плячкосване и/или многократно даряване на предмети с ясен времеви и културен произход, присъщи на една или друга култура, на един или друг художествен кръг, на един или друг майстор), а изглежда е правено нарочно за някого и в този смисъл е отражение на неговите лични потребности, в това число може би и за да удовлетвори една от най-важните нужди на един висш представител на елита - да притежава нещо, което никой друг не притежава, не е притежавал и няма да притежава.

Предвид всичко казано дотук не буди особено учудване, че е изключително трудно да се определи точният момент на направа на съкровището, както и точният момент на попадането му в земята. Всичко това създава хранителна среда за всевъзможни спекулации относно неговите създатели и притежатели. При все това с течение на времето се натрупаха достатъчно данни, които да определят поне приблизително времето на неговия "живот" и употреба, както и културната среда, на която (най-общо) принадлежи. От основно значение в случая е, че все пак имаме ясно място на откриване на съкровището, което - ако не друго - е указание за това къде е положено в земята от последния си притежател. С оглед на това и следвайки "бръснача на Окам", както и здравия разум (най-мощният и най-често подценяваният инструмент в археологията), се изисква да допуснем, че ако нещо в него ни прилича едновременно на предмет, намерен в Унгария, и на друг подобен, намерен например в Перу, то вероятността да принадлежи на културния контекст на Унгария е по-голяма от това да произхожда от Перу.

Не са много предметите от съкровището, които намират свои успоредици в добре датирани комплекси. За сметка на това почти всички що-годе поддаващи се на сравнение и по-точна датировка съдове произхождат от (най-общо) края на VI - първата половина на VII в. Това се отнася, например, до кана №2, формата на която наподобява сасанидски (персийски) съдове от това време. Рогът-ритон има своите аналози в богати комплекси, датиращи от първата половина на VII в. (Кунбабон, Малая Перешчепина и др.), отново в Малая Перешчепина е намерен съд, наподобяващ купите с бичи глави от Надсентмиклош. Бокалите (№22 и 23) имат сходства с подобни съдове от (най-късно) последната третина на VII в.

По-късна дата (VIII в.) обичайно се предлага за блюдо №8, което е сходно - но не особено близко - по формата си с подобен съд от съкровището от Врап в Албания (отново случайна находка). Аз лично изобщо не съм убеден в така предлаганата (по-късна) дата на предмета. От една страна съкровището от Врап далеч не е сигурно датирано и е обект на поне толкова ожесточени дискусии, колкото и Надсентмиклош. Предлаганите за него датировки са в голяма степен подвластни на определени исторически интерпретации и нагласи (казано най-общо: дали е или не е принадлежало на Кубер). От друга, дори да приемем настояването на някои изследователи, че коланите в състава на съкровището от Врап са от VIII в., това не означава непременно, че и въпросният съд е от същото време, а само, че е положен в земята заедно с предмети от VIII в., т. е. е закопан (най-рано) тогава. Врап - както и точно да се датира - не е убедителен аргумент в рамките на дискусията за Надсентмиклош.

Другият основен аргумент за продължаване на "живота" на съкровището и през VIII в. се основава на факта, че именно във (втората половина на) въпросното столетие се датира гроб от некропола край гр. Сарваш (Унгария), в който е открит костен игленик с надписи, написани със същото "писмо", както и значителна част от надписите върху съдовете от Надсентмиклош. Това обстоятелство, според мен, засвидетелства културната връзка помежду им, доказва употребата на въпросното писмо в късния VIII в., но не може да е основание за поставянето на гроба от Сарваш и надписите от Надсентмиклош непременно в едно и също време. Със същия успех бихме могли да кажем, че всички текстове, написани на латиница, са синхронни ...

Стремежът да бъде изтеглена датата на (част от) съкровището "нагоре", т. е. колкото се може по-късно, до голяма степен не произтича от строго археологическия анализ на находката, а от формирани устойчиви представи за нея и нейния характер, както и за нейната съдба, у един или друг учен. Куриозното е, че дори да са на диаметрално противоположни позиции относно това кои са били притежателите на съкровището, различните изследователи вкупом са доволни от разтеглянето на горната възможна дата на съкровището до (поне) границата между VIII и IX в., а някои от тях настояват и за още по-късно време. Защо е така, ще обясня и покажа по-сетне, а сега ще се задоволя само да обобщя, че последната дума относно точната датировка на съдовете от Надсентмиклош далеч не е изречена или написана ...

Забележка: всички илюстрации са взети от T. Kovacs (Hrsg.), Gold der Awaren. Der Goldschatz von Nagyszentmiklos. Budapest 2002.

Коментари