България търси вампир


Източник: dnevnik.bg


"Вампирът от Созопол" едва ли има нужда от представяне. Той бе разкопан в началото на юни 2012 г., две седмици по-късно се сдоби със софийско жителство и му бе предоставен дом на държавни разноски в "елитните" южни квартали на столицата, а именно в някогашната резиденция "Бояна", днес Национален исторически музей.

Постепенно научихме за него какво ли не. Разбира се, биваха откроявани основно лошите му качества, по подразбиране предпоставки за вампирясването му, като при това те ни бяха сервирани в своеобразна градация - от зло към по-зло.

На първо място, почти веднага след откриването си той бе разконспириран като женен мъж, при това явно случил приживе в любовта и открил сродната си душа, която - също като него - се оказа вампир(ка).

След това научихме, че е бил интелектуалец - престъпление само по себе си, разбира се, достатъчно, за да бъде пронизан с железен кол в сърцето, докато е още жив, без да има нужда да се чака да бъде прибран по Божията воля. Идеята за вампира-интелектуалец бе подхвърлена на медиите от прекия откривател на "вампира" Димитър Недев, директор на археологическия музей в Созопол. В същия този репортаж интелектуалецът бе поставен от директора на НИМ редом с друг образ на Архизлодея - Тъщата:



Накрая дойде финалния щрих в зловещия му образ: бил - вероятно - (слабонервните да не четат  или да бягат по-подир да им леят куршум против страх) - прости ми, Господи! - (дори не смея да го изрека) ... македонец!!! И не просто македонец, а особено упорит, настояващ да бъде македонец, македонец: "Тогава той очевидно много е държал на своята македонска национална идентичност, заради което е бил мразен от местните българи, и след смъртта му, те са отмъстили по този начин", учи ни Божидар Димитров.

Как успя директорът на НИМ, комуто нищо не убягва, да разконспирира като македонец този клет човек? И защо се е родил той под такава нещастна звезда? Ето как и ето защо:

"Изведнъж се сетихме", споделя той, "за факт, който съобщихме преди 3-4 месеца, че при разкопките на този манастир, където е гробът на човека вампир, всички намерени печати са свързани с Македонската династия във Византия. Единият печат беше на Василий II Македонец (известен у нас като Василий II Българоубиец). Вторият беше на императрица Теодора, която също е от Македонската династия, а третият - на една Ирина, която не е от тази династия, но е "произведение" от брака на последния цар от Самуиловата династия - Пресиан II с една византийска принцеса".

Това, че въпросните печати са от пластовете, в които са вкопани гробовете, т. е. пластове, много по-ранни от тях, че Македонската династия е на власт във Византия между 867 и 1056 г., т. е. от "вампира" я делят има-няма 300 години, са все неща, които не са преграда за полета на духа. Wo der Wille ist, ist auch ein Weg, казват германците. Където има воля, има и начин ...

Но по-смущаващото в случая е обвързването на Македонската династия във Византия с македонци(те) - основен стълб на съвременния македонизъм. Македонската династия е наречена така по името на основателя си - простия селянин Василий от византийската административна единица "тема Македония", който се възкачва на трона в 867 г. Въпросната тема Македония има за свой център Адрианопол (Одрин) и обхваща части от Одринска и Егейска Тракия, като на запад достига до Кавала и Тасос, т. е. не само няма нищо общо с днешната Македония, но и с някогашната римска провинция Македония. "Темите" са специфични военно-административни единици във Византия, които възникват във време, в което тя е сведена до малки части от Тракия и Западна Мала Азия, а специално тема "Македония" е наречена така с най-вече пропагандна цел - бидейки най-западната от темите на "смалената" Византия, тя е спомен за това, че "старата" Македония в югозападните части на Балканите е (била) част от империята и (скоро) отново ще стане такава. Но това "скоро" се проточва, земите на старата Македония се българизират и когато друг "македонски" император - Василий II - връща "старата Македония" в състава на Византия, не му остава нищо друго, освен да й даде ново, отговарящо на реалностите име - тя става (част от) "тема България", простираща се от Белград до Охрид и от Драч до София. Да се говори за "македонска национална идентичност" в средновековието, па дори и изповядвана само от "вампира от Созопол", е - меко казано - неуместно ...

Постепенно научавахме и други подробности за древния жител на Созопол. Само година след откриването му вече знаехме, че е бил фотомодел, като при това не само се възхищавахме на природната му красота, изваяна повторно от сръчните ръце на антрополога проф. Йордан Йорданов, но и се ядосвахме, че няма как да научим адреса на фризьора му, оформил нявга стилната му прическа:

Източник: 24chasa.bg

По някое време дори научихме с трепет, че има шанс да заиграе в "Левски" (София). За жалост тази възможност пропадна.

Дълго време не бе ясно и какво какво точно е оръжието на "убийството" post mortem - говореше се ту за железен лемеж, забит в сърцето му, ту за пробол го железен кол. Тук-там из медиите свенливо се прокраднаха приглушени думи на директора на НИМ, от устата на когото се отрони думата "руда", използвана за обезвреждане на проектовампира, но не стана ясно защо е използвано толкова екзотично оръжие - дали защото созополци били богати и нямали проблеми да убиват с руда, дали защото бързали? По-малко дискусии имаше относно начина, по който е била обезвредена дамата на сърцето му - тя, според единодушните оценки, била прободена с метален прът не къде да е, а точно в слънчевия сплит.

"Жал ми е", каза Божидар Димитров почти веднага след откриването на "вампира", "че покрай въпросните вампири хората не знаят къде и при какви обстоятелства са намерени, и че са направени много по-големи и по-важни открития, от гледна точка на нашата история и на нашето културно-историческо наследство".

Така е, да. И кой допринесе във висша степен за това?

Всъщност за родната вампирология е особено полезно, че обстоятелствата на откриване на въпросните "вампири" останаха забулени в гъста мъгла и само тясната научна общност узна за какво иде реч, но като цяло си замълча, защото "не й се занимава с щуротии" ...

Църквата и некрополът във и около нея, в който е погребана вампирската "съпружеска двойка", се разполагат на обитаван хилядолетия преди това терен, върху който са се отложили дебели културни пластове от предходни епохи. В тях именно са вкопани въпросните гробове.

Когато се погребва човек, това става (и е ставало откак свят светува) по следния начин: изкопава се дупка с определена дълбочина, изкопаната пръст се натрупва на купчина до нея, мъртвецът се полага в гроба и дупката се засипва със същата пръст. По този начин на подобни многослойни и дълго време обитавани археологически обекти в насипа на гроба и около скелета се откриват както неща, които са положени в гроба при погребението на покойния, така и предмети, които са много по-ранни и които просто са се намирали в изкопаната за гроба пръст. А в християнските гробове, в които при покойния обичайно не се слага нищо за "отвъдното", най-често намираме само по-ранни неща.

Какви ще да са тези неща в случая със созополските "вампири"? Пластовете под гробовете са погребали останки от занаятчийски квартал от античната Аполония, в който са изпичани керамични съдове и е имало металургично - да, металургично! - производство. Цветни (мед) и черни (желязо) метали са претапяни и обработвани на това място, а наред с пещите са открити и значителни количества шлаки, крици и руда под формата на по-малки и по-големи късове метал и метални окиси.

Но нека дам думата на проучвателите на обекта (Цоня Дражева и Димитър Недев) за намереното в пластовете под гробовете (източник: поредицата "Археологически открития и разкопки", в случая през 2012 г., стр. 470):

"Пред основите на олтарната част на църквата се открива друг производствен комплекс, от който е запазен зид с дълж. 12 м и шир. 0,96 м, изграден от едри ломени камъни без спойка. Данни за помещение или сграда свързани с този зид са открити под северната конха, в СИ част на която са проучени пет металургични пещи, ветрилообразно разположени с обща горивна камера. Анализът на материалите, открити в насипа на съоръженията (големи количества шлака, медна и железни крици, амфорна тара, местни чернофигурни и фрагменти от източногръцки съдове) дава възможна датировка на комплекса в периода между 540–500 г. пр. Хр." [курсивите мои, Ч. К.]

Ето и снимка от производствените комплекси (в случая керамична пещ) в тази част на древната Аполония (пак оттам):



Сега разбираш ли, уважаеми читателю, истинското значение на свенливо отронилата се от устата на Божидар Димитров "руда", която "убила" "вампира"?

Всъщност тук имаме напълно нормална и ежедневна археологическа ситуация, в която по-ранен предмет (в случая безформено парче метал от по-ранните металургични производства) попада несъзнателно (т. е. не по волята на погребалите покойния) на случайно място в насипа на гроба. Това си личи чудесно и от първия репортаж на bTV "от мястото на събитието", в който се виждат и други гробове от некропола, върху скелетите на които има железни шлаки (например на корема).

Впрочем недоумявам как е възможно дори непрофесионалното око да не се смути от твърдението, че "вампирът" е убит "втори път", пронизан от метален предмет ("лемеж", който всъщност не е лемеж) в гръдния кош (?!), при положение, че на всички снимки на "вампира" си личи чудесно, че "оръжието на убийството" е намерено в областта между гръдния кош и лявата ръка, т. е. не е забито в нито една част от тялото на мъртвеца.

Източник: poseti.guide-bulgaria.com

В интерес на истината практики - документирани както етнографски, така и археологически - за обезвреждане на мъртвите във връзка със страха от вампири, плътеници и пр. - се наблюдават почти през всички епохи. Неуместното в случая е не само преекспонирането до абсурдни висоти на тази тема, но и направеният избор "кастингът" на "България търси вампир" да бъде спечелен от най-неподходящите кандидати.

Как изглежда съзнателно забит в сърдечната област на открит при разкопки мъртвец предмет (в случая нож), може да се види от следния репортаж, който ни показва, че в България на археологически обекти за щастие работят и истински професионалисти като колегата Тодор Марваков от музея в Несебър, които мислят над установената на терен ситуация и, най-важното, се водят от основния археологически принцип - здравия разум a.k.a. "бръснач на Окам":



"След като има такъв огромен интерес към погребенията на „вампири”, трябва да го използваме", каза Николай Овчаров, след като и той се сдоби с вампир, който се оказа по-злия брат-близнак на созополския:


Нямам намерение да разклащам убеждението на проф. Овчаров, че лявата буза е в сърдечната област на човешкото тяло, и завършвам този текст с надеждата да не научи какъв огромен интерес проявява планетарното население към извънземните, че току виж след някоя и друга година на т. нар. Перперикон се намерил и зеленикав скелет.

Коментари

  1. Наложи се да изтрия направен тук анонимен коментар към една от фигурите, герои на този очерк, който бе направен с изключително обиден тон. По принцип съм решил да не трия коментари, вкл. евентуално обидни по мой адрес, но не мисля, че това е мястото за отправяне на вулгарни думи и изрази към трети лица, особено когато отправилият ги не застава зад тях с името си.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар