Българското (?) съкровище от Надсентмиклош


Надписът на "жупана" от съкровището от Надсентмиклош


Преди десетина години Николай Марков от НИМ обвини в своя статия "унгарските ни колеги" в преднамереност с цел "доказване на аварския произход на съкровището". След не особено сполучлив опит за анализ на изображенията върху две от каните (№2 и №7) той констатира, че те са "зороастрийски", направени от хора, които "изповядват огнепоклонничеството", от "наследници на древна иранска културна традиция"? И кои ще да са тези хора, уважаеми читателю? Да, правилно се досещаш, това са древните българи, които са "най-добрите претенденти ако не за производството, то поне за последвалото ползване на това забележително ранносредновековно съкровище". Това, разбира се, съвсем не е - за разлика от унгарската - предпоставена теза, а напротив, почива на многобройни и сигурни доказателства 😁

Този текст далеч не е единствен по рода си в нашата научна книжнина, тъкмо обратното. Случайно или не, тъкмо в съпътстващото софийската изложба на съкровището от Надсентмиклош каталожно издание, може да се прочете следният пасаж, излязъл изпод перото на не кого да е, а на сегашния заместник-декан на Историческия факултет на СУ Георги Николов: "Един от големите проблеми на българската медиевистика е, че историята на българския народ се е случила (sic!) върху територии, които днес са извън България. Това създава проблеми - липса на интерес и недостатъчно проучване от чужди изследователи, създаване на псевдонаучни тези, които често обслужват матрицата на съвременния национализъм".

В подобни писания ясно прозира характерен за нашата историография мотив - мотивът за похищението, за желанието на зли и недобросъвестни чужди изследователи да посегнат, да присвоят нещо наше, our precious, което ние не трябва да им позволяваме по никакъв начин и да браним своето с цената на всичко. Например така:


Характерен похват при коментирания пасаж от Николай Марков е вземането на едно мнение на един изследовател и превръщането му - без анализ на отсрещните аргументи - в теза на цяла една научна школа, която (естествено) е ръководена от зли (антибългарски) помисли. Всъщност мотивът за похищението далеч не е характерен само за историографията ни, а изобщо за осмислянето на света около нас от страна на колективния ни разум (огледайте се и ще разберете какво имам предвид). Въпросът, впрочем, е разгледан чудесно в изящната книга на Николай Аретов "Национална митология и национална литература".

Ако се вгледаме в написаното от Г. Николов, ще осъзнаем, че българската историческа наука и в частност медиевистиката разглежда себе си като "единствено чистата" и "обективна" историческа школа, която в нито един момент не е произвела дори една "псевдонаучна" теза и във всички случаи стои на светлинни години разстояние от "матрицата на съвременния национализъм". Именно затова за всички други народи е щастие, че историята им "се е случила" (каквото и да значи това на български език!) и в днешните български земи.

Прочее, да се обвиняват точно унгарците в "антибългарщина" във връзка с казуса "Надсентмиклош" е, струва ми се, дори леко нахално. Първият текст в научно издание, посветен на съкровището, е написан още в годината на неговото откриване, вижда бял свят две години по-късно, обявява го (заради думата "жупан" в надписа от паничка №21) за принадлежало на български аристократ и ... е дело на унгареца Ищван Шьонвийзер, който е първият професор по археология в университета в Будапеща. Дори когато по-късно се роди идеята за "унгарския" произход респ. унгарската принадлежност на съкровището, продължаваше да има унгарски учени, споделящи идеята, че е българско.

Да се обвиняват, впрочем, унгарците в преднамереност и предпоставеност, при положение, че именно унгарски учени захвърлиха на бунището "унгарската идея" по отношение на Надсентмиклош, ми се струва несериозно. Да се обявяват опитите им да го осмислят в контекста на (културата на) аварския хаганат за резултат от преднамереност, е доста странно, предвид факта, че датировката му - каквато и да е точно тя - не прекрачва границите на аварското присъствие в Карпатския басейн, а мястото, където е открито, е част от територията на аварския хаганат от началото до края на неговото съществуване. Всъщност "аварската теза" се появи в литературата удивително късно на фона на всички крещящи "улики" в тази насока; по-скоро липсата й, а не наличието й, е резултат от преднамереност, ако трябва да говоря "извън протокола".

Нещо повече, аварите никога не са играли (и продължават да не играят) някаква роля в себеидентификацията на днешните маджари и в изграждането на тяхната национална идентичност, че да има някакъв особен сантимент към тях, в името на който да се жертва "истината". Като се започне от средновековието и се стигне до ден днешен, ако има някаква "предмаджарска" унгарска идентичност, тя е свързана не с аварите, а с хуните. "Тази земя принадлежеше на моя предтеча Атила", казва според Gesta Hungarorum, първата собствено маджарска история, "унгарският Мойсей" Арпад, когато влиза с хората си в Карпатския басейн през 896 г.. Идеята за връзката на Арпад с Атила, за "маджарите - наследници на хуните" е изключително дълбоко вкоренена в унгарското национално самосъзнание, тя е част от унгарския национален мит и се символизира, ако щете, дори от популярни днешни унгарски имена като ... Атила Арпад. Съвсем не е случайно, че голямата публикация на унгареца (!) Йозеф Хампел от 1885 г. говори за "съкровището на Атила", а съдовете от Надсентмиклош според традиционните представи са част от интериора на дома на Атила чак до смъртта му:

Ференц Пачка: "Смъртта на Атила", 1884 г.
[Източник: Ferenc Paczka [Public domain], via Wikimedia Commons]

Независимо, че всички ни желаят злото, все пак именно "небългари" формулираха идеята за "българското съкровище от Надсентмиклош" и до не особено отдавна тази теза бе толкова популярна, че самото означение на съкровището във витрините на Музея за история на изкуствата дълги години бе "старобългарско". Датчанинът Томсен бе онзи, който през 1917 г. свърза (отново) съкровището с българите на Долен Дунав заради тюркския надпис с гръцки букви върху паничка №21. Той не е разчетен добре, но в общи линии има единодушие, че съдържа две имена (Буила и Бутаул) и титлата "жупан", която се среща и в ранносредновековна България, включително в надписа върху така наречената "чаша на жупана Сивин", открита в Преслав. Руснакът Кондаков, който след Октомврийската революция емигрира, идва в София през Цариград и преподава в Университета, преди да замине за Прага, където ще остане до края на живота си, още в края на XIX и началото на XX в. приписва съкровището на дунавска България. Едва десетилетия по-късно, през 30-те и 40-те години на XX в., за пръв път един българин - Никола Мавродинов, написал на френски една от най-влиятелните работи върху Надсентмиклош - ще обяви съкровището категорично за българско.

В този смисъл разколебаването относно българската принадлежност на съкровището, която се наблюдава в научната книжнина в последните няколко десетилетия, не се дължи на "българомразство", а на натрупване на нови данни, които стават причина то да може да бъде поставено в малко по-различен контекст. Ако до не особено отдавна "хунската", "българската", "маджарската" и "аварската" принадлежност на съкровището изглеждаха еднакво правилни или най-малкото еднакво абсурдни в категоричността си, то с течение на времето започна да се разбира, че част от тези идеи не издържат критика, други олекват, а трети започват да придобиват по-релефни очертания благодарение на натрупването на новопостъпваща информация.

Така например вече е добре известно, че един от основните стълбове на "българската идея" - титлата "жупан" в надписа от съд №21 - се среща в Карпатския басейн и прилежащите му земи доста преди да бъде засвидетелствана в Дунавска България. От тази гледна точка "жупан" не е нито "български монопол", нито пък може да бъде сложен в графата "и ний сме дали нещо на света".

Особеното изписване на буквата "В" (бета) в същия надпис действително се среща по не един и два надписа от ранносредновековна България, но от друга страна този начин на предаване на буквата е характерен за гръцки надписи, датирани и столетия преди това, така че сама по себе си тя не може да бъде убедителен аргумент.

Част от знаците, срещащи се в "руническите" надписи върху съдовете от Надсентмиклош, действително се срещат поединично и у нас, но в нито един случай като цели надписи, които да засвидетелстват употребата им като писмо. За сметка на това тъкмо в аварски некропол от VIII в., в неоспорван от никого "аварски контекст" се откри "надписът от Сарваш", който е най-пълната и точна аналогия на надписите от Надсентмиклош.

В българската литература са посочени - и то не без основание - редица "точкови" аналогии, произхождащи от българска среда, на немалко отделни елементи, срещащи се в съкровището от Надсентмиклош, При все това, както се видя принуден да констатира един от последните сериозно занимали се със съкровището изследователи у нас (Станислав Станилов), "посочената емпирична база за връзките на съкровището от Наги сент Миклош със старобългарската археологическа култура са далече по-слаби от тези, които го свързват с аварската" (в "Каталога" към българската изложба, стр. 53). Точно толкова предпазлив и бягащ от категорични заключения в полза на идеята за "българската принадлежност" той бе - и то с право! - и преди десетина години, когато публикува книгата си "Художественият метал на българското ханство на Дунав (7-9 век)".

Ето защо последната крепост на "българската теза" останаха общи културно-исторически съображения, свързани най-вече с идеите за присъствие на българи и българската държава в земите, в които е намерено съкровището. От друга страна "аварската теза", колкото и да е изпълнена към днешна дата със съдържание, противоречала (отново Станислав Станилов в "Каталога" към изложбата в София, стр. 54) на "историческата логика", тъй като писмените извори мълчали за византийско-аварски взаимоотношения между 678 и 800 г. - време, в което се наблюдават интензивни контакти (враждебни или мирни) между Византия и България. Впрочем любопитно е, че част от нашите изследователи не допускат съкровището да е "аварско", защото е "сасанидско", а други - защото е "византийско". В това прозира патриотичното, но наивно стремление ние да сме единствените проводници на "велика култура" сред варварския свят на ранното средновековие.

Твърди се, че в аварския хаганат през VIII в. няма византийски монети, каквито има в аристократичните гробове през предходното столетие. Това не отговаря съвсем на истината (виж например книгата на Michael McCormick "Origins of the European Economy", Cambridge 2001), но дори да бе така, осмият век е също толкова оскъден откъм византийски монети и у нас! Въпросът "как са попаднали в аварската съкровищница изключително луксозните съдове" от Надсентмиклош, които "са характерни за византийското изкуство"? (отново Станислав Станилов в "Каталога" към изложбата в София, стр. 54) получава тезисен отговор "Те непременно са дипломатически подарък за владетел и велможи, с които константинополският двор има много важни отношения. Това не е и не може да бъде аварският хаган през VIII в. (курсивът мой - Ч. К.)" Това пък, казвам аз, не е и не може да бъде научен аргумент.

"Пак по причина липсата на преки контакти между хаганата и империята", пише Станилов, "същата група съдове не би могла да попадне у аварите и като военен трофей". Изобщо напоследък защитата на "българската принадлежност" на съкровището от Надсентмиклош - поради все по-намаляващите аргументи в тази насока - започна да се превръща все повече в "не може да е аварско"!

В историческата аргументация на "българската теза" се наблюдават две сюжетни линии. От една страна това са онези изворови данни, които характеризират аварския хаганат като хетерогенна етническа структура и най-вече онези от тях, които говорят за присъствието на българи неговия състав и изобщо в Средна Европа в ранното средновековие (вж. последно очерка на Г. Николов в "Каталога" към софийската изложба на съкровището). Не че някой се е съмнявал в етническата хетерогенност на аварския хаганат, но това важи и за всички ранносредновековни държавни образувания. Независимо от това в нашата историография се наблюдава отчетлива тенденция да изтъква "българите зад граница", но да мълчи за "небългарите у нас". Не че това не е характерно и за други национални школи, но в случая темата е Надсентмиклош ...

Другата сюжетна линия е посветена на "отвъддунавска България" в частта й "Среден Дунав, Тиса и Банат" към началните десетилетия на IX в. (тъкмо за това казах в предходния очерк, че у нас - и не само, както ще стане дума след малко - е налице желание датата на съкровището да се изтегли максимално напред във времето). Един от огромните проблеми пред тази сюжетна линия е чисто археологическа - съкровището от Надсентмиклош, дори да бъде прието безрезервно за "българско", би било единствената известна към момента материална останка от българско присъствие в тези земи през ранното средновековие. Но проблемът не е само археологически, а е свързан и с информацията от историческите извори, при чиято интерпретация се наблюдава немалко пожелателно мислене.

Така например сведението на лексикона "Суда", съставен към края на X в., за победа на българския владетел "Крем" (приеман за Крум) над аварите - събитие, което според извора не е позиционирано нито във времето, нито в пространството - се интерпретира (напълно неоснователно) като свидетелство за покоряване и присъединяването към България на източните предели на Аварския хаганат в самото начало на IX в. По този начин, впрочем, напълно се пренебрегват сведенията на друг извор, т. нар. Анонимен ватикански разказ, който разказва за похода на Никифор I Геник срещу България през 811 г., когато съгласно нашата историография Крум ще да е покорил вече земите на аварите чак до Тиса. За да се справи с византийците, Крум наема авари - нещо, което звучи доста странно, ако приемем, че те вече са негови поданици. Впрочем той ще наема авари и в 814 г. при подготовката на големия си и нереализиран поход към Константинопол.

Ето защо не без основание някои наши изследователи като Васил Гюзелев и Иван Божилов са силно въздържани по отношение на покоряването на аварски земи от хан Крум, а се говори за "буферна зона" между българи и франки.

Не помага твърде много в дискусията за постулираното българското овладяване на земите по Среден Дунав и Тиса сведението от първата средновековна история на маджарите - Gesta Hungarorum (писана чак в началото на XIII в. и изобилстваща с легендарни и полулегендарни сведения) за "Keanus Magnus", владетел (dux) на България, дядо на dux Салан, който покорил земите между Дунав и Тиса чак до поляците и рутените. Проблемът е не само в характера на това сведение, в абсолютната невъзможност да се установи кои са (какви са) и кога са живели Кеан и Салан, а и в пълното отсъствие на времеви момент у него, ако изключим информацията, че действията на "Великия Кеан" са нейде след смъртта на Атила, т. е. след 453 г.

Действително изворите - най-вече франкски - изобилстват със сведения за активна българска (военна) дейност по Среден Дунав при управлението на Омуртаг, но ако трябва да сме честни, нито един от тях не прави и намек за трайно овладяване на тези предели от България. Уж най-сигурното сведение за установяване на българска власт в тези предели - евентуалното покоряване на тимочани и абодрити около 825 г. - по никакъв начин не подкрепя идеята за "отвъддунавска България", тъй като едните твърдо живеят отсам Дунав (по р. Тимок), а другите според изворите са обитатели на Dacia Danubio, което е старата римска провинция Крайбрежна Дакия, т. е. днешна Северозападна България между реките Вит и Тимок. А твърдението на Георги Николов (в "Каталога" на софийската изложба, стр. 72-73): "през 832 г. между Българското ханство и Франкската империя бил сключен мирен договор, който узаконил териториалното разширение на българите", е нонсенс. Изворът, на който той се позовава, а именно т. нар. Саксонски аналист (съставен към средата на XII в.), не ни казва нищо подобно, а говори споменава само и единствено за пристигане на български пратеници с дарове при франкския владетел през въпросната година. Независимо от това, като се започне от Васил Златарски в 1918 г. та до ден днешен, вече цяло столетие българската медиевистика си въобразява българо-франкската граница нейде в Панония от първата половина на IX в. насетне. Впрочем дори тази идея не е родена от българи, така щото и тя не може да подкрепи мотива за "похищението" в нашата историография.

Казано другояче, тезата за "българската принадлежност" на съкровището от Надсентмиклош вече не издържа. С оглед на известното към днешна дата то следва да се свърже с много по-голяма доза категоричност с Аварския хаганат - както заради "бръснача на Окам", така и заради всички известни ни сега археологически аргументи. Разбира се, че не е невъзможно дори една находка в близко или по-далечно бъдеще да промени нещата; това е вълнуващото в археологията - никога не знаеш какво ще донесе утрешния ден.

Впрочем изследователите, които аргументирано показаха в последно време, че съкровището е по-скоро аварско, на свой ред се изкушиха да "пренатегнат" нещата и да предложат историческа интерпретация относно неговото заравяне. Според тях то непременно е било спасена и заровена останка от огромното съкровище на аварския хаган, което било отнесено с няколко коли от победоносния Карл Велики след разгрома на хаганата в края на VIII в. Подобна интерпретация няма, доколкото виждам, никакви реални основания, но за сметка на това е причина и другаде - не само у нас - да се търси възможно най-късна дата за финалното комплектоване (и заравяне) на съкровището от Надсентмиклош, а именно около 800 г. Мисля, че паметникът няма нужда през едно-две десетилетия някой да казва - на базата само на свои предположения - "последната дума" за него. Далеч сме от този момент. Засега не ни остава нищо друго, освен да се наслаждаваме на този шедьовър, да не спираме да мислим за него, да търсим нови пътища в разрешаването на проблемите, които поставя, и да се надяваме, че някой ден друга находка ще стане ключ към неговото разбиране.

Коментари

  1. Препоръчвам на автора да публикува статията в научно списание, за да не остане с погрешното впечатление, че е много велик.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Българската титла ясно е написана на чинията(фиалата) - "БОИЛА ЖУПАН"
      Боил - българска висша знатна степен и всеки Боилски род владее една област от канството.
      Жупан-таркан - Прабългарска военна титла. Според съществуващата в първата българска държава военна йерархия се нареждала на второ място по значение след боила-таркан. Известен носител на тази титла бил Охсун, за когото се споменава в един от Омуртаговите надписи, текста гласи: “Сивин, велик жупан в България” IХ–Х в.

      Изтриване
    2. Когато е съществувала средновековна България чак до днешна Унгария и оттатък нея,българите са създали град Пеща(днешния град Будапеща),където все още е нямало унгарци и това съкровище е от този период,така че няма как да има нещо общо с унгарците,те пристигат по-късно по тези земи.
      А територията на днешна Румъния се е наричала Седмиградско,докато е била българска област и част от България,днешното име Трансилвания се появява много по-късно.Когато България воюва с османците и на юг териториите ѝ са завладяни от османците,на север от Дунав България продължава да съществува до идването завземането на тези земи от Австроунгария,някои от българските боляри стават васали на Унгария, други продължават да воюват не само срещу османците,но и срещу австроунгарците.

      Изтриване
  2. Нека не иронизираме,че чужди изследователи се стремят да похитят нашата история,защото е точно
    така.Така правят македонските „учени“ със св.Климент Охридски и цар Самуил,така правят и румънските
    медиевисти с Добруджа,която е „ядката“ на Ранносредновековна България до 971 г. Също така е нелепо да се отрича властта на Ранносредновековна България на север от Дунав.Голяма част от ромеите,пленени от хан Крум(796-814) в Тракия, са преселени в „България отвъд река Дунав“ като военно-погранично население,което да брани североизточната граница от хазарите. С военните действия на северозапад срещу франките и славяните се свързва възпоменателен надпис,в който се отбелязва,че зера тарканът Негавон се е удавил в река Тиса.Крепостта при дн.с. Слон в района на Карпатите свидетелства за българската власт на север от Дунав. Освен в Gesta Hungarorum,сведения за българските управители в Отвъддунавска България се съдържат в Пространно житие на св.епископ Герхард. Там е отбелязан управителят Охтум,който е потомък на управителя Глад, и неговата връзка с Бдин.В дунавския град Охтум се покръства по „гръцкия(т.е.православния) ритуал“. Трябва да се спомене и крепостта на дн. дунавски остров Пъкуюл луй Соаре,която заедно с Дръстър осигурява през тамошния речен брод най-пряката и най-сигурна връзка на българските столици Плиска и по-късно Велики Преслав с Отвъддунавска България.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Доколкото ми е известно, никой - включително и чуждите исторически и археологически школи - не отрича българската власт на север от Дунав ИЗОБЩО през ранното средновековие. Това не съм направил и аз. Но все пак нека отчитаме времевите и пространствени характеристики - в случая иде реч за проблемите около Надсентмиклош и постулираната българска власт в първата половина на IX в. в Банат и Панония като цяло. Да, имаме надписа от Омуртагово време, споменаващ смъртта на таркана (О)Негавон, удавил се в р. Тиса, но той засвидетелства само и единствено присъствие на българска военна част в региона, не и непременно фактическа българска власт там. Това, че - например - император Фридрих Барбароса се дави през 1190 г. в река Салеф (Каликаднос) в Мала Азия по време на кръстоносния си поход, не означава, че Свещената Римска империя разпростира властта си над тези земи. Това, че имаме унгарски воински гробове в Испания и Франция през първата половина на X в., е свидетелство за известните и от писмените извори опустошителни рейдове на маджарите из цяла Европа през това време, но не и за овладяването на тези земи от тях. Крумовото преселване на византийските пленници се отнася за територии, отдалечени на поне няколкостотин километра на изток от Банат, доста далеч е (и като пространство, и като време) и крепостта Слон в Карпатите. Прочее, идеята, че тя е знак за българската власт в днешно Влашко и евентуално Трансилвания, е на румънски учени, така че в случая тезата за "похищението" също отпада. Сведенията на Gesta Hungarorum за Глад и Охтум се отнасят до доста по-късно време от обсъжданото тук (Глад се подвизава в първата половина на X в., а Охтум - век по-късно). Отдавна дори родната ни археология изостави идеята, че крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре източно от Силистра е от времето на Омуртаг, защото дългогодишните разкопки там не са извадили и един фрагмент керамика или други предмети от първата половина на IX в. Към днешна дата, тъй като "не си я даваме", я датираме най-рано във времето на цар Симеон, но това е главно въз основа на пожелателно мислене, тъй като е трудно с рационални аргументи да се опровергае мнението на проучвателите й, че е издигната към края на X в., по времето на Йоан Цимисхий или Василий II. Да не говорим, че Константин Багренородни означава Влашко през първата половина на X в. като "Пацинакия" (Печенегия). Ето защо нека - когато говорим за Отвъддунавска България през ранното средновековие - отчитаме времевите и пространствени реалности на изворовата база, а не чертаем - както това беше правено в миналото - пожелателни нейни граници от Дунав до Полша и от Тиса до Днестър, като се започне от хан Крум, та до смъртта на цар Петър.
      А що се отнася до "братята от Скопие", мисля, че за нашата наука е абсолютно контрапродуктивно да слиза на тяхното ниво. Fight fire with fire не може да бъде политика на разумна и уверена в себе си историческа или археологическа школа. Разумните хора по света могат да отсяват добро от зло, вярно от невярно ...

      Изтриване
    2. Има редица извори за бългаската граница на северозапад с франките.На първо място трябва
      да се отбележи първата част на Описание на крепостите и областите на северния бряг на Дунав(Descriptio civitatum et regionum ad septentrionalem plagam Danubii),известно в науката като Баварски географ,написана преди 843 г.,когато става разделянето на Франкската империя. Там пише,че „България е огромна област и многоброен народ,който има пет крепости...Тези са областите,които опират до НАШИТЕ ГРАНИЦИ“.За отвъддунавските бълграси земи на северозапад има сведения в превода на История против езичниците,направен от англосаксонския крал Алфред Велики.Той посочва,че „на изток от земята на Каринтия,от другата страна на Пустата,е земята на българите“ и че Пустата е „разположена между Каринтия и българите(betux Carendan and Pulgarum).Що се отнася до печенегите,през X в.повечето български селища на север от Дунавската делта продължават да съществуват,а българското укрепление при дн. с. Калфа е подновено.

      Изтриване
    3. "Баварският географ" е изключително неясен и загадъчен извор, като най-големият проблем при него е датирането му, без което предложеното от него описание на земите извън Франкската държава не може да се използва за исторически интерпретации. Датировката 843/844 г., която се предлага и във Вашия коментар, е предложение на Волфганг Фритце от 1952 г. и доби гражданственост за дълго време, бе подкрепена от авторитетна фигура като Ловмянски и вкл. бе приемана и в родната книжнина. В последните две десетилетия, обаче, на базата както на нови исторически мишления (например Ханевинкел), така и на археологически (вкл. дендрохронологически данни) датата на съставяне на извора се изтегля най-рано към последните десетилетия на IX в., като дори не е много ясно дали в него няма разновременни пластове. Аз лично бих бил много въздържан по отношение на категоричното приемане на Баварския географ за свидетелство за българската власт в Панония в началото на IX в. не само по посочените причини, но и затова, защото не е много ясно какво точно има предвид авторът му под "нашите граници".
      В Алфредовия превод на Орозиевата "История против езичниците" наистина се говори за "онази пустош", която е на север от Дунав "между Каринтия и България", но може ли някой да се подпише коя точно и колко голяма е "пустошта"? Впрочем българският превод не случайно използва доста по-късното название "Пуста", внушавайки тънко, но необосновано в Алфредовия превод се говори едва ли не за земите между Дунав и Тиса, но това е интерпретация, а не строго придържане към извора. Отделно от това този Алфредов превод също се датира към края на IX в. и не е редно автоматично да бъде пренасян към реалности, повече от половин век преди това.

      Изтриване
    4. Като казах, че не е много ясно кое в "Баварския географ" е "отвъд нашите (т. е. франкските) граници", имах предвид и това, че например Айнхард твърди, че в резултат на войните на Карл Велики - наред с всичко останало - "покорил напълно и заставил да му плащат данък" "двете Панонии и лежащата на другия бряг на Дунава Дакия" (http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_031.html). Та не е много ясно какво точно в IX в. си представя едно франкско земеописание като земи "отвъд нашите граници".
      Иска ми се да прибавя и това, че Алфред все пак управлява и превежда в Британия, която е доста далеч от нашия регион, така щото не е задължително да е напълно наясно с точната му политическа и етническа география.

      Изтриване
    5. Все пак и в двата извора е отбелязана българската власт на север от Дунав. Мисля,че
      не трябва да се съмняваме във всички извори,защото подобни съмнения и отрицания ни
      довеждат към поговорката „както дяволът чете евангелието“.Титлата „жупан“ не е български
      „монопол“,но в съкровището от Над сент Миклош тя е в съчетание „боила жупан“.Дали е „Пуста“
      или „Пустош“,това не променя разположението на България НА ИЗТОК ОТ КАРИНТИЯ. В Суда категорично и при това няколко пъти е повторено твърдението „БЪЛГАРИТЕ УНИЩОЖИЛИ
      НАПЪЛНО И БЕЗ ОСТАТЪК АВАРИТЕ“,което свидетелства за успешните военни действия на българите срещу аварите. При сангаленския монах Ноткер Балбулус се споменава за враждебни действия между българи и франки по времето на Карл Велики. Не станаха ли твърде много изворите?

      Изтриване
    6. Все пак нека не отричаме с такова пристрастие значителен обем извори. Суда,
      сангаленския монах,надписа на Омуртаг,Баварския географ,Деяния на унгарците,
      Пространното житие на св.епископ Герхард,превода на История против езичниците.
      Тук трябва да се посочат и Фулденски анали,в които се отбелязва,че немският крал
      Лудвик иска да разгроми великоморавския княз Ростислав с помощта на българите,
      идващи от изток (от българските отвъддунавски земи).Българска власт по Тиса съществува.

      Изтриване
    7. Не, двата извора (Баварският географ и Алфредовият превод) не говорят за българска власт на север от Дунав, а само поставят България отвъд границите на Франкската държава, които - както вече казах неколкократно - не са ясно дефинирани в самите франкски извори. И днешна България е на (юго) изток от Каринтия, и днес между двете има пространство, което не означава, че днес има отвъддунавска България.
      Има значение дали е "пуста" или "пустош", защото първото отвежда (не)съзнателно към познати реалии от съвременната ни география (в случая удобни за нашата теза), докато второто (което всъщност се има предвид и в извора) говори само и единствено за пусто (дори неясно в какъв точно смисъл) и неизвестно колко голямо пространство между Каринтия и България.
      След това бих искал отново да изтъкна, че и двата извора трудно се датират преди края на IX в., което изобщо не е без значение.
      Суда е твърде късен, от гледна точка на интересуващите ни събития, извор, при това е пълен със страшно много неточности, които го вадят от графата "достоверен". В същия пасаж, в който иде реч за унищожаването на аварите от Крем (Крум?), се разказва и за Тервел, на когото Юстиниан Ринотмет и "Константин, синът на Ираклий" били данъкоплатци. Както много добре е известно, нито синът на Ираклий, Константин III, нито правнукът му, Константин IV, нито който и да било Константин, е съвременник на Тервел. Но това сведение окачествяваме като "грешка" на Суда и го игнорираме, докато сведенията за българо-аварските отношения приемаме за напълно достоверни, като при това ги интерпретираме така, както ни се иска - "унищожил" превръщаме в "покорил (земята им)". Защо?

      Изтриване
    8. "Все пак нека не отричаме с такова пристрастие значителен обем извори".

      Никой не отрича изворите, въпросът е как ги четем и как "искаме" да ги четем. Ето например споменатите от Вас Фулденски анали. В тях се казва (http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_044.html) "Между това кралят (Лудвиг - бел. м.) събрал войска под предлог, както се говорело, да усмири княза на моравските славяни - Растиц, с помощта на българи, които идвали от изток". Толкова. Нищо повече. Добавката "(от българските отвъддунавски земи)" във Вашия коментар не произтича от извора. Тя е пожелателна.
      Винаги е по-добре да признаем, че не сме сигурни какво ни казва извора, отколкото да го дописваме. Така мисля аз.

      Изтриване
    9. Впрочем благодаря за коментарите Ви дотук и хубавата дискусия, тя несъмнено е полезна за читателите на блога, в това е и неговият смисъл!

      Изтриване
  3. Освен отрицание, не видях никаква друга аргументация - всички извори са или късни, или извън "графата достоверни". Както изглежда, достоверно е само становището на Чавдар Кирилов. Читателите на блога (надявам се и Ваши студенти) ще видят и нещо друго - в какъв стил (достоен за подражание) се пише срещу труда на колега. Ако това е бъдещето на нашата археология, аз лично съм отвратен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също бих могъл да кажа, че не съм видял "нищо друго, освен ...", но няма да го направя. Каквото и да мислите за "становището на Чавдар Кирилов", той поне е застанал зад него с името си и се опитва да анализира и осмисли аргументите и данните, изложени дори от анонимни опоненти. А ако нежеланието ми да видя в изворите нещо повече от това, което те всъщност казват, и убеждението ми, че не следва да игнорираме пространството и времето, когато анализираме исторически и археологически изворов материал, за Вас е само и единствено отрицание то нека бъде така. Основно мое разбиране за научното дирене е, че по ред причини от обективен характер при анализа както на историческите, така и на археологическите извори в даден момент ние стигаме до някакъв предел, който не бива да прекрачваме. Прекрачим ли го, започваме да си въобразяваме миналото, а не да го реконструираме. Лично аз предпочитам да спра на тази граница на познанието ни и да не преминавам отвъд.
      Без по никакъв начин да съм отвратен от дискусията и с пълно уважение към правото Ви да имате свое мнение (надявам се и Вие да ми дадете същото право), Ви желая светли празници.

      Изтриване
    2. Идеята на главния асистент Ч. Кирилов, че Йоан Цимисхий построил дунавската крепост на остров Пъкуйул Луй Соаре е на неговия учител проф. Й. Хенинг. Същият професор отрича изобщо каменното строителство в Плиска да е българско, а твърди, че е дело също на император Й. Цимисхий. Което вече е смешно. Означенията, кое е научно и кое не е, трябва да се докажат. Що се отнася до тезата на Н. Марков за зороастрийският характер на образографията на два от съдовете на съкровището от НСМ, тя е далече по-валидна от анализа унгарските учени, които свързват цялото съкровище с аварите. А фразата "Аз пък казвам..." кое е научно и кое не е, сочи авторовия "гладиаторски комплекс", впрочем много характерен за школата към която (уж) принадлежи. Не виждам особена причина за тази атака. Самият Чавдар може би трябва да прочете и писаното от Ищван Ердей за съкровището. Ако се занимаваше специално и задълбочено с въпроса, щеше отдавна да разбере, че една (по-малка) част от съкровището наистина е аварско т.е. изработено в хаганата, друга част е дело на ателиета далече от този хаганат, а последните владетели на съдовете са или печенеги или кумани, ако съдим по-най-късните графити.

      Изтриване
    3. Разбира се, "идеята", че крепостта на о-в Пъкуюл луй Соаре е строена от Цимисхий, не е на Йоахим Хенинг, а е на нейните проучватели Дякону и Вълчану, нито пък е "идея", а е факт, известен благодарение на дългогодишните археологически проучвания там. В първата голяма публикация на крепостта в началото на 70-те години на XX в. тя е означена като "византийска". Доколкото ми е известно, за българския произход на тази крепост продължават да настояват само отделни български изследователи, никой друг не се съмнява в датата на построяване на крепостта.
      Много добре съм запознат с писаното от Ищван Ердейи, не случайно точно неговата книжица за Над Сент Миклош бе преведена на български, не случайно от фондация Тангра ТанНакРа и не случайно не смятам да я коментирам :)
      Тезата за печенежките/куманските графити от Надсентмиклош е прелюбопитна :). Може ли да я развиете и да я облечете в доказателства относно точките (1) най-късни графити и (2) етническа принадлежност на въпросните графити?

      Изтриване
    4. Нека се намеся и аз. Румънските историци са известни с отричането на българската
      принадлежност не само на крепости и градове,но и на цели области (най-христоматийният
      пример е Добруджа). Така че нека не цитираме румънските автори за „византийския“ произход
      на крепостта на Пъкуюл луй Соаре-тяхната тенденциозност е извън съмнение. Най-логична
      е тезата на Георги Атанасов за построяването на крепостта през първата половина на X в.
      Връзката на твърдината с Дръстър и с осъществяване на връзката през тамошния брод с
      Отвъддунавска България е очевидна.Когато отричаме българския произход на съкровището
      от Над сент Миклош,нека видим титлата Боила Жупан,която е отбелязана на един от съдовете.
      В ранносредновековна България има подобни титли-боила таркан(носи я вторият син на владетеля),багатур боила,туртуна пиле жупан и т.н.

      Изтриване
    5. 1. Не случайно обърнах внимание на един от крайъгълните ни национални митове - този за похищението на нещо наше, нещо ценно, което други искат да ни отнемат. "Аргументът", че крепостта на о-в Пъкуйул Луй Соаре е българска, защото румънскиТЕ автори са (според нас) ноторно тенденциозни и фалшифицират, за да откраднат историята НИ, не може да бъде сериозен научен аргумент. Обвинявайки наред всички (наоколо и не само) в тенденциозност, всъщност хвърляме кал (и) върху себе си, надявам се това да се осъзнава добре.
      2. За Пъкуйул Луй Соаре като "пазител на брода" към Отвъддунавска България ще се въздържа от коментар, скоро ще стане ясно защо. И за мен връзката му с Дръстър е несъмнена, и доколкото ми е известно, никой не отрича това, но проблемът в случая е, че Дуросторум-Доростолон-Дръстър-Силистра е близо 2000 годишното си съществуване не е само "български", вкл. и през средновековието.
      3. Боил(а) се среща и като титла, и като лично име в средновековна България, титлата "жупан" също е известна тук, но нито едното, нито другото са прерогатив само на средновековна България, нито пък за засвидетелствани за пръв път у нас. Така че този аргумент е ирелевантен по отношение на евентуалната българска принадлежност на съкровището от Надсентмиклош. "Боила Жупан" документира точно толкова български, колкото и аварски, унгарски и какъвто и да било друг най-общ "източен" контекст на надписа. Казано накратко, този надпис в тази му част не е аргумент в полза или вреда на нито една от хипотезите.

      Изтриване
  4. Ще се радвам,ако ми посочите титла,подобна на Боила Жупан,сред авари и унгарци. А румънските
    историци пишат,че дори надписът от Черна вода на жупан Димитър принадлежи на румънски управител.
    Коментарът е излишен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. На първо време нека уточним дали "Боила жупан" е титла или име+титла. Това не е маловажно, мисля аз, още повече на фона на другата комбинация в същия надпис, която незнайно защо изпускаме, а именно "Бутаул жупан".
      Да не говорим, че титла "боила жупан" в средновековна България няма, двете думи се срещат поотделно и в комбинация с други думи, но не и помежду си.
      Относно Добруджанския надпис (на т. нар. жупан Димитър) - смехотворно е да е "румънски" предвид датата си 943 г., факт (макар ние в търсенето на българи във времепространствения континуум ние отдавна задминахме румънците, не мислите ли?), но аз не проумявам друго - изключително фрагментарен надпис (http://www.promacedonia.org/sv/sv_225b.jpg), в който "Димитър" и "жупан" са на два отделни реда, в резултат на което някак небрежно получаваме "жупан Димитър"?! Нека започнем първо с това какво (не) ни казва този надпис и какво (ни се иска да) ни казва, и да помислим защо са направени неистови усилия изключително неясен паметник да бъде а) свръхинтерпретиран от кого ли не и б) превърнат в крайъгълен камък на дискусия, за която не може да допринесе с абсолютно нищо.

      Изтриване
  5. Чета с интерес текстовете и дискусиите и собствено научавам много (не е за учудване с оглед на собствената ми информираност по темата). Имам обаче едно питане от принципен характер, на което се надявам колегите специалисти по темата да дадат отговор. Прави ми впечатление, че в дискусията се привличат имагинерни общностни конструкти като „македонските учени“ или „румънските историци“ и изобщо „чужди изследователи“. Та въпросът ми е научната продукция (резултат от множество отделни публикации по различни теми) на тези общности (школи, ако искате) дотолкова ли е хомогенна, че да може да бъде поставена под общ знаменател? И второ, ако е така - за повече от век никакво развитие ли не търпи? Питам, защото не съм запознат в детайли с медиевистичната литература, но моят собствен опит с османистичната такава показва, че подобен подход en gros не издържа критика. В българската османистика от недалечното минало (пък в някаква степен и днес) често се говори за „турските историци“, което механично обединява историческа традиция разтеглила се във времето повече от век, а в идеологически диапазон от туранисти и пантюркисти през ислямисти и марксисти до постмоделнисти. Цялата тази научна продукция (в нейната многообразна противоречивост, да не кажа антагонизъм) при нужда е щедро хвърлена в кюпа „турски историци“ единствено въз основа „акт за раждане“ на съответния изследовател. За мен това не би могъл да бъде научен аргумент, нито пък аналитичен подход, който ни дава каквото и да е в един научен дебат. И доколкото причината за наличието на „турски историци“ или „западни учени“ в родната османистика е ясна, чудя се има ли основание подобни обобщаващи и нищоказващи подходи по отношение на научната литература да се използват и в дебати свързани със Средновековието?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не разбира се. Да се бута всичко един кюп издава примитивизъм на мисленето. Специално в Румъния дори през соца има учени, които говорят за българския характер на редица ранносредновековни паметници, напр. Мария Комша. Има разбира се и абсолютни зомбита, за които и мечките в Карпатите били с протовлашки произход. В условията на тоталитарна власт, както е било и тук, обаче писанията е трябвало да следват партийната линия, която пък от своя страна се мени. Общо взето е като в България.
      К

      Изтриване
  6. Когато се говори за румънскиТЕ и македонскиТЕ учени,имам предвид,че ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ
    от тези изследователи се придържат към едни и същи исторически постулати.Специално за
    румънските учени те са
    1.Отричане на българската принадлежност на културата „Дриду“,известна още като „балкано-
    дунавска култура“
    2.Оспорване на българската принадлежност на Добруджа през средновековието
    3.Твърдение за „Влахо-българското царство“ на Асеневата династия
    За македонскиТЕ учени няма да пиша,там неща са толкова ясни,че никой не може да ги
    отрече.

    Когато се говори за примитивизъм на мисленето,това е тезата,че характерен за нашата
    историография мотив е мотивът за “похищението“,„за желанието на зли и недобросъвестни
    чужди изследователи да посегнат,да присвоят нещо наше“.Това е много елементарно мислене.
    Когато наши историци като Петър Мутафчиев,Васил Гюзелев и Пламен Павлов показват
    българското историческо наследство извън България,това е направено с научен инструментариум.
    Може ли някой да отрече,че дн.Албания,Косово и района на Белград са били част от ранносредновековна България?
    Явно в периоди на криза духът на нихилизма и отрицанието вземат връх сред някои хора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За съжаление Мария Комша е сред малкото обективни румънски изследователи.
      Сред останалите,тези,които „присвояват“ българското историческо наследство
      бих посочил само няколко,въпреки че са десетки-Николае Йорга,Йон Нестор,Ръзван
      Теодореску. Пиша „присвояват“,защото е точно така.

      Изтриване
    2. Мария Комша придоби "култов" у нас заради една-две свои статии, които после отрече неколкократно в резултат вкл. на натрупани нови данни, виждания и идеи [отрицанието игнорирахме успешно и продължихме да цитираме само първоначалните й идеи:-)]. Не мисля, че Комша е повече или по-малко "обективна" от останалите посочени наред с нея изследователи. Също както не мисля, че "българската гледна точка" (каквото и точно да значи това?!) не е натоварена с идеологеми и политически пристрастия. В това отношение не сме ни повече, ни по-малко от съседите си.

      Изтриване
  7. Моите впечатления пък са точно обратните - в периоди на криза се помпа примитивен (направо пещерен) национализъм. Щом се зададе проблем или тема, с която управляващите не искат обществото да се занимава и от бутилката се изпускат духовете на „турското робство“, „ще махат Паисий от учебниците“ и т.н., примери бол. Впрочем, правилно ли разбирам, че с бележката си за нихилизма намеквате, че в дискусията или текстовете съзирате прояви на нихилизъм?

    ОтговорИзтриване
  8. Да,в текста и коментарите на Чавдар Кирилов има нихилизъм. За разлика от преди години.
    Но нека цитирам откъс от една друга статия. Няма да познаете чия е.

    „Укреплението Слон,разполагащо се дълбоко в Карпатските планини,притежава редица черти,сходни с аулите от Североизточна България.Добре известно е,че след унищожаването на Аварския хаганат от войските на Карл Велики българската държава успяла да анексира доскорошните аварски земи източно от Тиса.Северозападните части на Балканския полуостров и части от Панония ще останат около век под българска власт“.
    Не можете да познаете кой го е писал,нали? Авторът е Чавдар Кирилов. И аз приемам всяка негова дума от този цитат. И обещавам под всеки негов текст,отричащ българската власт по Тиса, да публикувам този цитат,защото много ми харесва.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :)) Благодаря за цитата и за доброто щудиране на творчеството ми. Цитатът е от текст, писан преди точно десет години. Въпросът е не дали някога си написал нещо, което не е вярно, а дали упорстваш (безсмислено) в отстояването на грешката си, защото се смяташ за непогрешим.
      Текстът, от контекста на който е изваден въпросният цитат, се отнася(ше) до съвсем различен (от "Отвъддунавска България") проблем, и написаното в цитата (което няма пряко отношение към този проблем) е резултат на незадълбочаването ми (тогава) в изворовата база по темата "Отвъддунавска България". Размахвайте го като знаме на каквото си поискате, радвам се, че ви харесва, аз лично не съм съгласен със себе си по отношение на този цитат. Някои учени се развиват дори с цената на отричане на себе си, други тъпчат вечно на едно и също място.
      Поздрави.

      Изтриване
  9. г-н Анонимен, струва ми се, че доста свободно боравите с терминологията. Бих искал да ви помоля да дадете конкретен пример с пасаж или изречение от текста на Чавдар, което би могло да бъде определено като нихилистично. В противен случай вашето твърдение ще остане голословно и не би следвало да бъде разглеждано като нищо повече от обида към колега. Иначе (не, че правя опит да адвокатствам на Чавдар, това никак не е необходимо) не виждам нищо по-естествено от това човек понякога да преразгледа мнението си по дадена тема на базата на нови данни или различна интерпретация. На мен собствено ми се е случвало да твърдя, че нещо е установен факт, позовавайки се на авторитетно научно мнение, докато в някакъв момент, може и по друг повод не се задълбая в казуса, за да стигна до заключението, че онова, което съм имал за азбучна истина, бетонирана от авторитетни публикации и респективно съм твърдял и аз и градил върху него всъщност никак не изглежда дори убедително.

    ОтговорИзтриване
  10. Титлата на българските владетели:
    КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
    Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! "кан" и "хан" са една и съща дума произнесена по два различни начина. ХАН(КАН/ KHAN| е титла на монголо-тюркските владетели от Чингис( 1162 -18 август 1227) насетне. А българите не са нито монголи, нито тюрки.Впрочем има регистрирана тракийска титла AKENAS – VIII век преди Христа.
    Титлата е KANAC BIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог.
    Бога, Бага, Биги. Канас е княз . Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).
    Основната титла, запазена и в Именника е "княз".
    Кавхан, Канартикин, Таркан, Колобър,Багатур, Боил, ичигру-боил и т.н
    Посочете къде ги има тези титли!? На някой епиграфски паметник или само в книжките, които си чел? И защо си мислиш, че траките са станали българи, а не че траките са огромен народ с много имена и само една част от тях, се обединяват в държавно формирование, с цел да се противопоставят на ИРИ. Теории има много, но никоя не е доказана. Това, че един професор е написал своята теория на хартия не означава непременно, че тя е доказана и вярна.
    καυκάνος, καπχάνης това ли е въпросния кавхан? Или още κoπχάνων. на мен не ми изглежда като кавхан... изглежда ми сякаш някой го е натъманил, така че да му приляга на теорията. (Кауканос, капханис, копханув ) А от къде точно се появяват и как са тълкувани е дълъг въпрос!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте.
      Първо, мисля че не е коректно да използвате нечия теза, без да посочвате източника си. Ще го направя вместо вас: по-голямата част от коментара Ви е директна заемка от текст на Павел Серафимов, с псевдоним Спароток (http://sparotok.blog.bg/politika/2010/09/26/han-kan-ili-kniaz.611426).
      Второ, относно онова, което е "доказал" Ганчо Ценов, ще използвам собствените Ви думи: "Това, че някой е написал своята теория на хартия не означава непременно, че тя е доказана и вярна" (смених "един професор" с "някой" по простата причина, че Ганчо Ценов никъде и никога не е бил професор) ...
      Трето, мислите ли, че Павел Серафимов (и вие ведно с него) има/те право да приемете, че РУСКИТЕ ПРЕПИСИ от 15 век и по-късно, покрай които познаваме Именника на българските ханове/канове/князе/канасубигита или както Ви е угодно, предават без промяна титулатура (според вас "княз"), която се е съдържала в самия оригинал? Как мислите, кое е по-реалистично: преписвачът да е използвал обичайната за езика, средата и времето му дума "княз", за да преведе използвана в оригинала владетелска титла, или въпросната титла да се е съдържала в оригинала?
      Четвърто, какво Ви дава право да мислите, че КАНАСУБИГИ е титлаТА на ранносредновековните български владетели, след като не е засвидетелствана ПРЕДИ и СЛЕД Омуртаг и Маламир, т. е. използва се от цифром и словом двама човека в период от около двадесет години?
      Пето, относно титлите "багатур" и др. и дали ги имало на някой надпис: отивате на адрес http://www.promacedonia.org/vb3/vb_pokazalci.htm#4, на който се помещава показалецът на елитарната и владетелска титулатура, използвана в старобългарските надписи (от книгата на В. Бешевлиев "Първобългарски надписи"), и можете да проверите сам колко пъти и в които надписи се срещат тези титли. Ще установите с изненада, че ги има не само в списание "Дъга" ...
      Шесто, така и не разбрах по каква причина намесвате "траки" в коментара си, при положение, че в текста си не отронвам и дума за тях. Принципно има много места в интернет, къде могат да се дискутират проблеми от рода на "траките са българи, българите са траки, появили са се преди сътворението на човека и са се покръстили преди Христа, носят в гените си закодиран отговора на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко Останало", но аз нямам желание да бъда въвличан в подобна "дискусия". Най-малкото защото не обичам фентъзи, а и да обичах, правенето на наука и писането на Game of Thrones са различни неща.
      Поздрави.

      ПП Замалко щях да забравя. Относно "тракийската" дума AKENAS силно препоръчвам да прочетете тази статия: https://digilib.phil.muni.cz/bitstream/handle/11222.digilib/113980/N_GraecoLatina_10-2005-1_3.pdf?sequence=1

      Изтриване
    2. BOYHЛА*ZOПAN е боила жупан,а думата ZWAПAN не е жупан,не виждаш ли,че е отворена гласна - А, а W-то е българското В.
      Има и българска титла Бан например,българските титли са много,от нея(Бан) произлиза и много по-късната славянска титла на поляците Пан и думата им Господин.

      Изтриване
  11. Като човек лаик, но живо интересуващ се от истината за миналото, понякога се чудя дали историците и археолозите имат капацитета да анализират данните, с които разполагат и доколко не са вече обременени от своите предшественици и тяхното тълкуване по дискутираните теми. Четейки коментарите под блогпоста, ми прави впечатление, че се споменава един "жупан", изстискан от надписа на картинката, като нито притежателя на блога, нито опонентите му, дават реалната транслация на целия надпис. Така у мен възниква въпросът: този надпис разчетен ли е въобще ?

    Ето го в цялост: *BOYHЛА*ZOПAN*TECHДYГЕТОIГHBOYTAOYЛ*ZWAПAN*TAГРОГННTZIГН*ТАICH*

    Та въпросният "жупан" (ZOПAN) дори по лаишки ми виси леко във въздуха. Без да се правя на експерт лингвист, бих ви обърнал внимание на другата дума приличаща също на "жупан" -.(ZWAПAN). Малко е тъпичко да се смята, че в езика (който и да е той) имаш един и същи термин с два сходни но различни начина на изписване. На мене лично ми прилича повече на числителни - "ZOПAN" (един път/първо) & "ZWAПAN" (втори път/второ)?

    Лошото е, че веднъж като се направи допускане, базирано на недостатъчна информация или липса на капацитет, после то се мултиплицира до невъзможност да разбереш кой какви се опитва да ти ги бръщолеви и защо...
    И спорът кои били наследниците на златото може да продължи столетия...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Написал съм ясно - нито един от надписите по съдовете на съкровището не е ясно разчетен и разтълкуван: http://archaeoblogia.blogspot.bg/2017/04/blog-post_5.html.
      Впрочем това не е работа нито на "историците", нито на "археолозите". Има си наука лингвистика.
      А това, че един конкретен проблем не е решен задоволително, не означава, че археолозиТЕ и историциТЕ не могат да боравят с данниТЕ с които разполагат. Със същия успех можете да кажете, че тъй като има нелечими болести, медициТЕ не могат да анализират правилно с данниТЕ, с които разполагат.
      Обобщенията от този тип винаги са вредни.

      Изтриване
  12. Българската титла ясно е написана на чинията(фиалата) - "БОИЛА ЖУПАН"
    Боил - българска висша знатна степен и всеки Боилски род владее една област от канството.
    ЖУПАН-ТАРКАН - Прабългарска военна титла. Според съществуващата в първата българска държава военна йерархия се нареждала на второ място по значение след боила-таркан. Известен носител на тази титла бил Охсун, за когото се споменава в един от Омуртаговите надписи, текста гласи: “Сивин, велик жупан в България” IХ–Х в.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар