Съкровището от Надсентмиклош идва в София



Победоносен воин. Медалион върху кана №2 от Надсентмиклош
Източник: Gold der Awaren. Der Goldschatz von Nagyszentmiklos, Budapest 2002

През тази седмица, на 7 април, в Националния археологически музей ще бъде изложен един истински шедьовър - оригиналът на съкровището от Надсентмиклош, който ще може да бъде видян у нас до 9 юли включително.

Източник: Gold der Awaren. Der Goldschatz von Nagyszentmiklos, Budapest 2002

Удивителният, несравним в буквалния смисъл на думата и нямащ равен на себе си във всяко едно отношение трапезен комплект от 23 съда (кани, купи, чаши, бокали и ритон), направени от чисто злато (между 19,5 и 22 карата с две изключения - ритонът [12 карата] и прословутата кана №2 [18 карата]) с общо тегло близо десет килограма, датира от епохата на ранното средновековие. Вече повече от два века той вълнува умовете на поколения учени от различни школи и националности, търсещи отговори на най-различни въпроси, поставяни от него, в това число кои и откъде са онези, които са го изработили, както и тези, които са го притежавали, и привлича многобройни посетители в Музея за история на изкуствата във Виена, представлявайки една от перлите в колекцията на тази съкровищница в сърцето на старата австроунгарска столица.

На самото съкровище и въпроса за неговата датировка, за неговите майстори и притежатели (които далеч не е задължително да са с еднакъв произход, както сочи честата практика в подобни случаи) ще се спра в отделен текст. Тук ми се струва достатъчно да спомена, че за "собственост" върху него претендират (и то без да подозират) (пра)българи, маджари и авари, а за "авторство" - освен споменатите - и византийци, перси и тюрки.
Науката е твърде далеч от окончателните отговори на тези въпроси. Убеден съм, че все някога те ще бъдат намерени, както и съм убеден, че това ще накара мнозина да бъдат разочаровани. Причината е, че не един и два съвременни народа от региона виждат себе си като "законни наследници" на съкровището и царящата несигурност относно точната му принадлежност е всъщност твърде удобна, тъй като предлага плодородна почва за всевъзможни спекулации и гръмогласни претенции от всички страни.
Съгласно един от обичайните възгледи за попадането на съкровището в земята, то е заровено от притежателя си пред лицето на смъртна опасност (война?), която не ще да е успял да избегне. Не зная дали е било така и имало ли е война, която е станала причина за закопаването му, но със сигурност днешната - па макар за щастие безкръвна - война за него е много по-ожесточена. Та можем ли да очакваме скоро отговор на въпроса за неговите създатели и притежатели, след като за нас е толкова значим дори абсолютно безсмисления спор за етническия произход на неговите откриватели?! Именно на този проблем искам да се спра в този текст.



Съкровището откриват, докато копаят край лозето си, в началото на месец юли 1799 г. Неза (Перу) Вуин и неговите синове, жители на населеното с унгарци, немци, власи, сърби и българи банатско градче, наричано от различните си обитатели с името Надсентмиклош (унг.), Гросзанктниколаус (нем.), Сънниколау Маре (рум.) и Велики Семиклуш (срб.) - Големи Свети Никола. Има, прочее, региони, които са призвани винаги да бъдат "на границата" между два или повече свята. Банат е един от тях. Такъв е бил в ранното средновековие, такъв е бил и хилядолетие по-късно, такъв е и днес ...
След много перипетии в рамките на следващите месеци, след преминаването на съдовете от ръцете на едни прекупвачи в други, след временното му разделяне на няколко части и последващото му събиране, съкровището в крайна сметка е иззето от властите в Будапеща, за да пристигне във Виена, където се съхранява до ден днешен.

Не знаем какви са били по произход и етническо самосъзнание Неза Вуин, неговите синове и жена му Икония. Но в статията в родната уикипедия, посветена на съкровището от Надсентмиклош, изрично е подчертана "българската следа" в откриването му: "Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа титла на името на града — Надсентмиклош". Модификация на същата история четем и на сайта на Българското национално радио: "Става известно с името на селището, край което случайно е намерено - Над Сент Миклош. И къде по-точно? – В градината на преселници от България, братята Христо и Кирил Накови. В онези смутни години мнозина българи търсят сигурно убежище в Банат, сега Румъния, тогава в пределите на Австро-Унгарската империя. Братята подаряват съкровището на императора Йосиф II, той в знак на благодарност ги удостоява с благородническа титла на името на града". Под същата дописка има запис на интервю не с кого да е, а с директора на Националния археологически институт с музей - доц. д-р Людмил Вагалински, който между другото споделя следното: "Любопитен факт е, че е намерено също от българи, които са живели по това време вече в Банат, избягали са тогава от османските гонения, и заради това, че са го предали на властта, австро-унгарската императрица им дава благородническа титла. Така че от банатски българи намерено, във Виена съхранявано и сега ще бъде показано в София ...".
Само по себе си смущаващо е да се говори за "австро-унгарска императрица" в 1799 г., тъй като тогава управлява император Франц, а единствената жена-монарх, седяла на трона във Виена - Мария Терезия - е покойница от цели 19 години. Това, обаче, не е толкова съществено в случая.

Кои са тези "банатски българи", "Христо и Кирил Накови", в чиято "градина" е открито съкровището от "техни работници"? Всъщност иде реч за богати и предприемчиви люде с православно вероизповедание от старинен, търсещ корените си далеч назад в средновековието род, които постепенно се издигат все по-нагоре в йерархията на австро-унгарското общество, а богатството им в крайна сметка намира израз в получената графска титла, с която през 1813 г. е удостоен синът на "Христо" - Шандор (Александър), който приема католицизма. Причината за това, впрочем, далеч не е намирането на съкровището ...

"Градината" на двамата братя всъщност е ... град Надсентмиклош и и земите между него и Надкомлош, които те притежават като арендатори от 1760 г. и които закупуват окончателно на публичен търг през 1781 г. Иначе братята пребивават основно във Виена (на Флайшмаркт ["Месния пазар"] №18), бидейки част от внушителната гръцка търговска колония там и търгувайки с добитък (основно говеда).
Те оставят значителна следа в Надсентмиклош и Банат като първите, които правят опити (макар и неуспешни) за отглеждане и производство на памук в Унгария, а също така и като основатели на селскостопанското училище в градчето, което откриват в същата година, в която е намерено съкровището. Един от техните наследници - граф Калман Нако - строи през 1864 г. дворец в сърцето на града, който и до ден днешен е един от символите му и напомня за фамилията, която го управлява чак до 1918 г.

Не знаем как са се самоопределяли етнически двамата братя. Знаем само, че съвременниците им ги наричат Кристоф и Кирил Нако, определят ги като "гърци" респ. гръцки търговци ("ein griechischer Kaufmann, Cristoph Nako von Gr. Miklosch"), а за родно тяхно място Македония (Дойранско?). Разбира се, трудно е да се каже доколко означението "грък" за преселници от тези земи в Австро-Унгария е етнически или религиозно натоварено, но така или иначе няма никакво основание двамата братя да бъдат приемани за българи, както лекомислено се твърди у нас (щом е от Македония, то няма как да не е българин ...).
Но не само у нас сме свидетели на подобни безсмислени упражнения. В румънската Уикипедия двамата братя са наречени аромъни от Македония, а в сръбски текстове някак мимоходом, под формата на тънко внушение, се набляга на факта, че са ктитори на сръбска църква (стр. 35).

Едва ли, впрочем, двамата братя са се развълнували твърде много от откриването на съкровището. След направената му във Виена финансова оценка на тях (като собственици на земята) е присъдена една трета от стойността му, или точно 3356 форинта. Осемнадесет години по-рано братята заплащат за земите около Надсентмиклош седемстотин хиляди (!) форинта ...
Впрочем според решението на властите друга третина от стойността му се полага на хазната, а последната - на самите му откриватели, семейство Вуин. Но тъй като те доказано се опитали да го укрият и продадат, са лишени от полагащия им се дял в полза на държавата. При в крайна сметка неуспешния си опит за продажба на съкровището те успяват да договорят сума от порядъка на 2800 форинта, т. е по-малко, отколкото в крайна сметка държавата решава да (не) им даде. Все пак години по-късно след няколко опита Икония Вуин е компенсирана със сумата от 1000 форинта. Скромен хепиенд на една вълнуваща история ...

И така, българи ли са намерили съкровището от Надсентмиклош? Нищо не подкрепя това твърдение. Така или иначе то няма нужда от подобна съмнителна реклама, и далеч не е необходимо публиката да бъде привличана (всъщност направо обиждана!) с помощта на такива пикантерии, които - което е и най-лошото в случая - имат твърде малко общо с истината. Славата му няма да помръкне, красотата и изяществото му няма да намалеят, ако не е намерено от "банатски българи".

"Защо да ходим да го гледаме", ще попитат някои, "та ние сме го виждали и можем да го виждаме когато поискаме"?! Да, то само по себе си не е непознато - дори визуално - на българската публика, доколкото от много години във витрините на Националния исторически музей е експонирано точно негово копие, което от време на време гостува и на различни музейни експозиции в страната. От друга страна, обаче, София е едва третият град след Виена и Будапеща, в който ще бъде изложен оригиналът в изминалите вече 218 години от откриването му! Досега то е напускало "дома си" само два пъти, все в посока Будапеща - веднъж през 1884 г. във връзка с изложба на златарско изкуство и втори път през 2002 г. по повод 200-годишнината от основаването на Унгарския национален музей. Дори само този факт е достатъчен повод да идем и да го видим "още веднъж", на родна земя. Все едно да любимата ни група да дойде за концерт, а ние да не отидем, защото има Youtube ...

Коментари

  1. На латиница си пише НАГИсентмиклош НО тъпанарите пишат к`вот им скимне.
    На унгарски НАГИ означава голям, велик, а НАД няма никакво значение!!
    ВЕЛИКИЯТ СВЕТИ НИКОЛАЙ

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за коментара и добронамерения тон. В интерес на истината, ако трябва да предаваме максимално близо на български звученето на думата, то тя следва да е "нодь". Унгарското "gy" на български традиционно се предава ту като "д", ту като "дж" (маДЖари), но не и като "ги".

      Изтриване

Публикуване на коментар