Отвъддунавска България. Пролог

Дискусията под очерка, посветен на "българската" принадлежност на съкровището от Надсентмиклош, ме накара да внеса някои корекции в първоначалния си план и да посветя няколко текста на въпроса за съществуването и обхвата на "Отвъддунавска България" през ранното средновековие. Както стана ясно, това не е отвлечен въпрос без последици, тъй като има отражение върху интерпретацията на дори единични археологически казуси като принадлежността на споменатото съкровище. Крайъгълен камък на "българската" му принадлежност е "фактът", че е намерен в земи, владени от българи към момента, в който то попада в земята.

Познанието на един народ се измерва най-бързо и най-просто, когато разгърнем учебниците му за основното и средното училище. Хората като цяло формират общата си представа относно заобикалящия ги свят най-вече в училище. След това всеки задълбочава познанията си в определени сфери във връзка с професия, хоби и др., но извън тях в общия случай нивото му на познание остава на ниво "средно училище", и в това няма нищо учудващо или необичайно.

С оглед на това е много лесно да се разбере какво знаят днешните българи за "Отвъддунавска България". Трябва просто да вземем учебниците по история на България за 11 клас и да погледнем поместените там карти:

България при хановете Аспарух и Тервел според учебника по История и Цивилизация за 11. клас (профилирана подготовка) на издателство "Просвета"

България между хан Крум и цар Симеон според учебника по История и Цивилизация за 11. клас (профилирана подготовка) на издателство "Просвета"

Лесно е да се види, че тези карти (а и текстовете в учебниците) възпроизвеждат официално познание, което бе кодифицирано и врязано в общественото ни съзнание благодарение на многотомната поредица "История на България" на Българската академия на науките, по-голямата част от която видя бял свят през 80-те години на XX в. Ето как изглеждат нещата там:

България при хановете Аспарух и Тервел според "История на България", том 2, София, 1981 г.

България при хановете Крум и Омуртаг според "История на България", том 2, София, 1981 г.

България при княз Борис и цар Симеон според "История на България", том 2, София, 1981 г.

България при цар Самуил според "История на България", том 2, София, 1981 г.

"Академичните" карти в общи линии нямат съществени разлики от картите, съставени от Петър Коледаров при написването на работата му "Политическа география на средновековната българска държава" в края на 70-те години на XX в.:

България при хановете Аспарух и Тервел според П. Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, София 1979 г. [източник: promacedonia.org]

България при хановете Крум и Омуртаг според П. Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, София 1979 г. [източник: promacedonia.org]

България при царете Симеон и Петър според П. Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, София 1979 г. [източник: promacedonia.org]

България при цар Самуил според П. Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, София 1979 г. [източник: promacedonia.org]

Идеята за Отвъдунавска България в този й вид е оформена преди точно един век. Това ни показват картите в историческия атлас на Димитър Ризов от 1917 г. Както е изрично указано в предговора му, картите на средновековна България са изработени от голямата фигура на българската медиевистика по онова време - Васил Златарски, който тогава тъкмо се готви да издаде първия том от своята "История на българската държава през средните векове". Всъщност ако Отвъддунавска България има "баща", това е точно Васил Златарски.

Отликите в атласа на Ризов спрямо картите от 70-те и 80-те години на XX в., що се отнася за времето от края на VII до края на IX в., са само в детайлите. Все пак има и две съществени различия - в изрисуваните от Златарски карти Дунав е северна граница на България от цар Симеон насетне. В североизточна посока пък България прекрачва реката само до Бесарабия. За това си има съответните причини, на които ще обърна внимание по-сетне.

Като цяло дори с просто око се вижда, че ранносредновековната Отвъддунавска България значително се уголемява в годините между Първата световна война и 1300-годишния юбилей:

България при хановете Аспарух и Тервел според атласа на Димитър Ризов от 1917 г. [източник: promacedonia.org]

България при хановете Крум и Омуртаг според атласа на Димитър Ризов от 1917 г. [източник: promacedonia.org]

България при хан Пресиян и княз Борис според атласа на Димитър Ризов от 1917 г. [източник: promacedonia.org]

България при цар Симеон според атласа на Димитър Ризов от 1917 г. [източник: promacedonia.org]

Самуилова България според атласа на Димитър Ризов от 1917 г. [източник: promacedonia.org]

Луксозният атлас на Димитър Ризов, по онова време пълномощен министър на България в Берлин, не е случайна хрумка на едного. Издаден е едновременно на четири езика и вижда бял свят неслучайно точно в момента, когато е обнародван. В този си вид той е богато илюстрирана "декларация за намерения" от страна на официална България по отношение на конфигурирането на Балканите, когато свърши голямата световна война, стигне се до ново чертаене на граници и се постигне мир, който "да не бъде за някого непоносим и позорен".

"На какви основи може и трябва да се съзида подобен мир?", пита се авторът, и отговаря малко по-долу: "И така: умиротворението на Балканския полуостров е възможно само, ако се кристализират балканските държави национално, политически и икономически. Такава кристализация може да стане само, когато тия държави влязат в своите окончателни граници. Определението на тия же граници трябва да стане върху следните основни начала: границите да бъдат до възможност естественни, да вместяват в себе си респективните народи в техния национален състав, да обезпечават тяхната икономическа независимост, да отговарят на техните исторически традиции и да не противоречат на правото на всеки народ на самоопределение. Само по себе си се разбира, че прилагането на тия основни начала при определянето бъдещите граници на Балканските държави не може да бъде математическо, и, следователно, ще бъдат неизбежни някои корективи и компромиси, които, може би, ще съставят малко едно отклонение от самите тия начала. Но не трябва да се забравя, че идеални граници са невъзможни за континенталните народи, както е невъзможно да не се държи сметка и за военните резултати на сегашната война".

След това Димитър Ризов очертава бъдещите граници на България така, както си ги представя, и продължава: "В своя идеалистичен и хуманен стремеж - да се тури край на великата война, повечето европейски социалисти препоръчват плебисцита като най-справедливото и най-демократичното средство за разрешение споровете по онези територии, които са били анектирани в миналото, или подлежат на анексия при свършването на сегашната война. По принцип, демократичността и справедливостта на подобно средство не подлежи на никакъв спор. Обаче, приложението на тоя принцип при днешните обстоятелства едва ли би дало ония искренни и справедливи резултати, които се очакват от плебисцита".

Притеснението на Димитър Ризов и официална България от следвоенен плебисцит за определяне на границите на балканските държави се дължи на очакването, че той не би донесъл желаните от България резултати. Като причина за това се посочва постигнатото "с насилнически средства" от нейните съседки "изменяване на етнографическия състав" на българските земи, които по силата на Берлинския договор остават извън границите на България в нейния мечтан и лелеян санстефански облик. Ризов задава риторичния въпрос: "При такова положение на работите, един плебисцит, извършен днес в тия страни, ще бъде ли справедлив?".

Отказът от идеята за плебисцит и назряващите към 1917 г. все по-големи съмнения у българското общество за благоприятен край на войната, който да донесе мечтаното национално обединение със силата на оръжието, стават причина България да залага на историческата правда като основен инструмент при чертаенето на границите на следвоенна Европа и Балканите в частност. Това не е мое умозаключение, а е казано в прав текст в предговора на атласа на Ризов:

"България е малка държава. Тя не може да си позволи лукса нито да мечтае за някакъв империализъм или някаква хегемония на Балканския полуостров, нито да се стреми да завърши своето национално обединение само със сила, нито пък да прикрива своите военни цели с великата фраза, че се бие "за свободата и цивилизацията на целия свят". За България нравственият елемент в политиката е задължителен. Следователно България трябва да докаже своите неотемлеми права над земите, които счита за български, и по тоя начин да получи нравствената санкция на целия свят за своето обединение. Настоящият атлас преследва именно последната тая цел".

Едва ли може да има по-ясно и категорично признание, че Атласът е политически проект на ранния XX в. 1300-годишният юбилей на България, честван тържествено през 1981 г. и във връзка с който виждат бял свят Петър-Коледаровата "Политическа география" и многотомната История на България на БАН, също е политически проект (и процес) с дълготрайни, видими ясно и днес, последици. Тази тема е много дълга и някой ден ще й посветя специално внимание; тук ще се задоволя само да констатирам, че българското общество и днес продължава да "живее в юбилея".

Разбира се, би било несериозно да кажа "всичко, което виждаме на тези карти, е политическа манипулация", и да ги отхвърля - както и (идеята за) Отвъддунавска България - с лека ръка като "недостоверни". Тези карти - включително и Отвъддунавска България - все пак са напълнени със съдържание чрез привличане и интерпретиране на съответните данни от не един и двама историци (и археолози), които ще да са, ако мога да взема назаем определението на Димитър Ризов "авторитетни учени и безпристрастни изследователи". Ето защо в рамките на няколко очерка ще изложа и коментирам въпросните данни, за да проверим заедно, читателю, има или няма основание за съществуването на ранносредновековна Отвъддунавска България във вида, в който я виждаме изобразена на картите в "дебелите книги" и читанките.

Позволих си да съставя следните две карти на Отвъддунавска България на основата на картите от многотомната История на БАН и днешните учебници за средното училище, използвайки за основа физикогеографска карта на земите на Среден и Долен Дунав, както и на Северното Черноморие, за да си проличи много ясно, че тази територия във физикогеографско отношение се разделя на няколко ясно обособени области, всяка със своите специфики по отношение на повърхнина, климат и природни ресурси:

Отвъддунавска България в общоприетите ни представи. Източник на картната подложка: maps-for-free.com

На запад имаме огромната низина в сърцето на Карпатския басейн, заключена между Дунав и Трансилвания и разсечена на две от река Тиса. На изток от нея е Трансилвания (Седмоградско), високо и богато на полезни изкопаеми плато, оградено от юг, изток и север от Карпатите, на запад ограничавано от планинския масив на Апусените и отводнявано от реките Сомеш, Криш и Муреш. В южна посока е Влашката низина между Дунав и Карпатите с главни речни артерии Олт (единствената река, която пробива Карпатите, за да свърже Седмоградско и Влашко с пролом, а не с високопланински проход), Арджеш, Яломица и Бузъу. На изток, между Карпатите и Днестър, е хълмистата област, отводнявана от Сирет и Прут, а още по на изток е степта между Днестър и Днепър:

Физикогеографска характеристика на Отвъддунавска България с означените по-важни реки и мястото на откриване на съкровището от Надсентмиклош (звезда). Източник на картната подложка: maps-for-free.com

Както добре пролича от представените в началото исторически карти, нашата историография си представя Отвъддунавска България като монолитно явление, формирало се на два етапа - в края на VII в. при Аспарух и в началото на IX в. при Крум и Омуртаг, за да остане на практика непокътнато в този си вид в следващите две столетия, до окончателното покоряване на Самуилова България през 1018 г.

За да сваля малко градуса на напрежението, ще кажа още сега, че Отвъддунавска България ще да е имало, макар и не във вида, в който я познаваме от учебниците си. Съществените въпроси, на които искам да отговоря, анализирайки наличните данни, са къде, кога (и - не по-малко важно - докога), и какво представлява тя? Изградената на този етап картина се основава на данни, които са разглеждани като съвкупност, без оглед на време и пространство, за да очертаят Отвъддунавска България в (монолитен) вид, в който тя никога не е съществувала.

(следва продължение)